"Групата Solvay ще инвестира 185 млн. евро общо в България и САЩ"
Проектът в Девня значително ще увеличи капацитета за производство на сода бикарбонат до края на 2020 г.
Белгийската химическа група Solvay ще инвестира общо 185 млн. евро в заводите си в България и САЩ през следващите три години. В Девня значително ще бъде увеличен капацитетът за производство на сода бикарбонат до края на следващата година, а в Грийн Ривър (щата Уайоминг) ще нарасне производството на калцинирана сода. Инвестицията е резултат от увеличаващото се търсене на продуктите за различни приложения, се казва в съобщение на Solvay. От компанията не уточняват как ще бъде разпределена сумата между двата завода.
Плановете за "Солвей Соди", в която Solvay (75%) си партнира с турската Sisecam (25%), предвиждат капацитетът за производство на сода бикарбонат да бъде увеличен с 200 хил. тона чрез инсталиране на нова линия. Това означава, че заводът в Девня ще може да произвежда пет пъти повече бикарбонат, тъй като в момента продукцията е около 25 хил. тона, а основното производство е на калцинираната сода (1.5 млн. тона годишно). Плановете са строителството да започне през последното тримесечие на тази година, а новата производствена линия да заработи до края на 2020 г.
Новата мощност ще обслужва основно два пазара - продукти за контрол на вредните емисии и храни за животни. Линията ще произвежда реактиви Solvair, които са на базата на сода бикарбонат и които се използват за пречистване на димни газове, при инсинератори и в морската индустрия, както и неутрализатор BicarZ на основата на сода бикарбонат при храненето на животни. "Очакваме растящо търсене на Solvair, което помага на промишлените предприятия да отговорят на регулациите за чистота на въздуха, като предоставя решения за премахване на киселинните газове", казаха от компанията.
в. "Капитал"
"Облекчения за касовите апарати"
Облекчения при използването на касовите апарати дават за големите фирми, които отговарят на поне 2 от следните 3 условия - приходи над 16 млн. лв., активи над 8 млн. лв. и персонал над 50 души. Освен това продажбите им в брой трябва да са под 5% от приходите. На тези условия отговарят 921 фирми. Те ще трябва да дават касови бележки, но продажба ще може да се осъществи, ако касовият апарат се развали или няма връзка със софтуера за управление на продажбите, гласят промени в Наредба Н-18, които бяха обнародвани в "Държавен вестник". Фирмите, избрали този вариант, ще трябва до 31 януари да изпращат в НАП одиторски файл за продажбите за предходната година. Те трябва да изпълнят изискванията на Наредба Н-18 до 31 март 2020 г.
Всички търговци, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства и да изпълнят изискванията на Наредбата до 31 януари 2020 г., гласят още промените.
За онлайн магазините, които нямат друг софтуер за управление на продажбите, срокът за изпълнение на Наредбата се удължава до 31 март 2020 г.
в. "Труд"
"Избpаха Кристалина Георгиева за директор на МВФ, Борисов веднага я поздрави"
МВФ официално обяви, че Кристалина Георгиева е избрана за управляващ директор.
"Днес Управителният съвет на Международния валутен фонд одобри Кристалина Георгиев за позицията на управляващ директор на финансовата институция. Това е огромно постижение за България. Сърдечно я поздравявам и съм убеден,че ще се справи прекрасно с ръководенето на една от най-големите световни институции", написа във фейсбук по повод избирането й премиерът Бойко Борисов.
Ройтерс съобщи, че тя се е представила отлично по време на интервюто и успяла да убеди висшия мениджмънт, че може да поеме управлението на фонда.
"За мен е голяма чест да съм избрана за следващ управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ)", се казва в изявление на Кристалина Георгиева, разпространено от пресслужбата на Фонда. Следва останалата част от устното изявление на Кристалина Георгиева.
"Искам да благодаря на членовете на Фонда в цял свят и на Изпълнителния съвет за получената подкрепа и за оказаното ми доверие.
Нека започна с отбелязването какъв късмет имам, че моята приятелка Кристин Лагард беше мой предшественик. Нейната визия и водачество са допринесли толкова много за продължаващия успех на фонда.
в. "24 часа"
"Лекари искат санкции и за пациенти при фалшиви болнични"
В спора кой да плаща болничните и как да се спре издаването на прекалено много листове се включиха и личните лекари с предложение отговорност да носят и самите пациенти. Тези, които не спазват препоръките в болничния си лист, да бъдат санкционирани, включително с глоби и неплащане на болничните, искат от Сдружението на общопрактикуващите лекари в България. Предложението е част от становище на сдружението по проекта за промени в Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза.
От години от нормативната уредба е отпаднала възможността и пациентите да носят отговорност при неспазване на препоръките в болничния лист. Затова сега никой не проверява дали те наистина се лекуват, няма и санкции, ако вместо вкъщи са на морето. Така ползвателят на болничния получава „имунитет", но се създават и условия за прехвърляне на вина и търсене на отговорност у лекарите, отбелязват общопрактикуващите. "Злоупотребата с права е забранена от конституцията, която е с пряко действие, но за да е ефективна тази забрана, трябва да има система за контрол и санкции за злоупотребяващите ползватели на болнични листове", допълват от сдружението.
Според тях настоящата нормативна уредба допуска ползвателите на болнични да злоупотребяват безнаказано и затова трябва да има текстове, които определят неспазването на режима и неявяването на контролни прегледи като нарушение, за което нарушителят носи отговорност и търпи санкции. Те трябва да бъдат "анулиране на болничния лист и незаплащането му от работодателя и НОИ; обявяване на отсъствието за самоотлъчка; налагане на парична санкция на ползвателя". Според лекарите контролът на това дали пациентите спазват болничните си, е лесноосъществим, като може да бъде планов, на случаен принцип или по сигнал на заинтересованите страни като осигурители, НОИ или трети лица.
в. "Сега"
"10 000 напират към местната власт в големите градове"
Над 10 000 кандидати ще се борят за пост в местната власт в големите областни градове на страната на изборите на 27 октомври. Това показва проверка на „Монитор" в общинските избирателни комисии в страната в навечерието на старта на предизборната кампания, който ще се състои в петък.
Най-много по традиция са кандидатите в столицата, където общинският съвет се състои от цели 61 души. Повечето от партиите са заложили на пълна листа с кандидати. В София кандидатите са точно 1461, следвани от Варна, където желаещите да седнат на кметски стол или да станат общинари са малко над 870. Трети в списъка се нарежда Благоевград със близо 600 души, регистрирани за вота, следван от Стара Загора с 553. Бургас, където мераклиите са близо 475 души, и Пловдив със своите 451 претенденти пък се нареждат на пето и шесто място в класацията. Същевременно най-малко са кандидатите в Габрово и Кюстендил, където са регистрирани съответно 205-има и 203-ма мераклии за кметове на община, на кметства и общински съветници. Кандидатите за районни кметове, за каквито ще се гласува в София, Пловдив и Варна, пък са едва около 460, като броят им е значително по-малък отколкото на предходните местни избори. На вота през 2015 година общият брой на кандидатите за пост в местната власт бе близо 43 000 души, като малко над 35 000 от тях са напирали да станат общински съветници, около 10 000 - кметове на кметства, 1605 - общински градоначалници, а 696 - районни кметове.
Голяма част от кандидатите на ГЕРБ за кметове на областните градове са утвърдени имена. От всички 27 души 19 са настоящи кметове и ще се борят за нов мандат. 17 от тези градоначалници са изцяло партийни кандидатури на ГЕРБ. Такъв е случаят с Атанас Камбитов в Благоевград, Димитър Николов в Бургас, Иван Портних във Варна, Калин Каменов във Враца, Йорданка Фандъкова в София, Живко Тодоров в Стара Загора и други, които в редиците на ГЕРБ се смятат за отличници сред градоначалниците. В два от градовете ГЕРБ подкрепя действащи кметове, бивши кадри на СДС - Златко Живков в Монтана и Петър Паунов в Кюстендил. По подобие на евровота, и сега ГЕРБ си партнира със СДС. Двете партии са в коалиция и за София и застават зад Йорданка Фандъкова по пътя й към четвърти пореден мандат. В листата с кандидатите за кметове има още 5-има областни управители, 1 общинска съветничка, 1 директорка на училище. Един от областните управители е Здравко Димитров, който се очаква да смени Иван Тотев начело на Пловдив.
в. "Монитор"
"53 млрд. лв. имат домакинствата в банките"
Увеличението на годишна база е с над 8%, кредитите са повече с 8,8% и са за над 23 млрд. лв.
Депозитите на домакинствата и на нетърговските дружества, обслужващи домакинствата, са достигнали 53,660 млрд. лв., което е 46,4 на сто от БВП. От Централната банка отчитат, че в края на август спестяванията на българите са се повишили на годишна база с 8,2 на сто.
Кредитите за домакинства и нетърговските дружества, обслужващи домакинствата, също са се увеличили. Те са за 23,212 млрд. лв., което е 20,1 на сто от БВП. Спрямо същия месец на предходната година те са се увеличили с 8,8 на сто. Жилищните кредити са най-много - 11,406 млрд. лв. Те се увеличават на годишна база с 12,4 на сто. Потребителските кредити възлизат на 9,893 млрд. лв. и се увеличават с 11,2% спрямо август 2018 г.
Депозитите на неправителствения сектор са общо 81,591 млрд. лв., или 70,5 на сто от БВП. Те се увеличават на годишна база със 7,3 на сто. Депозитите на "Нефинансови предприятия" са 24,559 млрд. лв., което възлиза на 21,2 на сто от БВП. В сравнение с края на август на 2018 г. те се увеличават с 3,1 на сто. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 29,7 на сто на годишна база и през август 2019 година достигат 3,372 млрд. лв., което е 2,9 на сто от БВП.
В края на август кредитите за неправителствения сектор са за 59,932 млрд. лв. (51,8 на сто от БВП). През август 2019 г. те се увеличават на годишна база с 6 на сто. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 3,3 на сто на годишна база през август и в края на месеца достигат 33,585 млрд. лв., което е 29 на сто от БВП. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са за 3,134 млрд. лв., или 2,7 на сто от БВП в края на август 2019 година. В сравнение с август предходната година. те се увеличават със 17,4 процента.
в. "Дума".
