"Задава се увеличение на такса смет догодина"
Общините се опитвали да договорят по-плавен ръст на налога
Догодина се очертава увеличение на такса смет. Това стана ясно от думите на Гинка Чавдарова, бивш изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България. Причината - почти двойното увеличение на отчисленията за депониране на отпадъците - от 57 на 95 лв. на тон.
Удръжката се актуализира на 3 години с наредба на МОСВ. Последната промяна е от 2017 г. Досега увеличението бе плавно - с по 5-10 лв. на година, но през 2020 г. е предвиден рязък скок до достигане на минимума в ЕС. Как това ще се отрази върху таксата, която плащат битовите потребители, предстои да разберем, но е възможно тя да скочи дори двойно. Чавдарова обаче обясни, че сдружението на общините се опитва да договори по- плавен преход.
Според чл. 71а от закона отчисленията се правят задължително, когато отпадъкът се депонира. Целта е средствата да се ползват в бъдеще за закриване и следексплоатационни грижи за депата. Повечето общини все още депонират отпадъците, въпреки че има и такива със спечелени проекти по Оперативна програма "Околна среда", които имат модерни съоръжения за третиране и рециклиране и няма да плащат отчисленията.
Законодателството предвижда мерки за прилагане на принципа "замърсителят плаща" от 2015 г., но властите няколко поредни години отлагат влизането в сила на тези мерки. Общините сами трябва да изберат между три варианта за изчисляване на такса смет, основани на принципа "замърсителят плаща" - на база брой живеещи на адрес, на вместимост на съдовете или на генерирани отпадъци. Сега плащането на такса смет става по данъчна оценка.
Все още е слабо ползвано междуобщинското сътрудничество и обединяване на общ регионален принцип за решаване на по-големи проблеми. Съвместните услуги и общите проекти са ефективният и европейският модел за развитие, е мнението на Чавдарова. "Трудните елементи в общинските бюджети за следващата година ще бъдат в няколко направления", коментира тя парите на общините. "Това са решаващият етап на приключване на европейските проекти, които са многобройни в общините, надпреварата с времето по тяхната работа, осигуряването на необходимото финансиране за проектите".
Бившият изпълнителен директор на НСОРБ подчерта значението на малкия и средния бизнес в малките общини. "Малкият и средният бизнес дават надежда на общините за икономическо развитие. Поради това се нуждаем от реалистична национална програма, която да дава ниша на общините да се развиват и надграждат", посочи Чавдарова, която се надява, че обществото ще акумулира ресурс, за да подпомага финансово общините в по-затруднено положение.
в. "Дума"
"Изяли сме повече фалшиво сирене"
Българите са изяли повече сирене с растителни мазнини през първите осем месеца на тази година, спрямо същия период на миналата. Това показва анализ на министерството на земеделието.
Мандрите са произвели 8338 тона имитиращи продукти за периода, което е с 5,5% над нивото преди година. Тогава количествата са били 7904 тона.
Все пак през последните три години производството на сирене с палма намалява, отчита агростатистиката. През 2016 г. сме изяли 16 231 тона имитиращи сирена, през 2017 г. - 14 699 тона, а през цялата 2018 г. - 13 502 тона.
Според земеделското министерство за това допринасят въведените нормативните промени, насочени към ясното разграничаване на имитиращите от млечните продукти както в процеса на производството, така и при предлагането им на пазара.
От юни 2018 г. производството, разфасовката и преопаковането на имитиращи продукти се осъществява в отделни обекти от тези за истински. Друга причина е отливът на търсене на имитиращи храни, за сметка на по-здравословните и качествени млечни продукти.
Освен фалшиви сирена, българинът е изял и над 145 000 тона вносни млечни продукти през миналата година. Само през седемте месеца на тази у нас са доставени 77188 тона.
В страната традиционно се внасят съществени количества мляко и млечни храни както за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, така и за разнообразяване на асортимента на пазара, коментират от земеделското министерство.
Най-значителен по обем остава вносът на неконцентрирани мляко и сметана, следван от този на концентрирани мляко и сметана, сирена и др.
в. "Труд"
"Сменят шефове в БДЖ, cтарите не искали да влизат в нов управленски формат"
Шефовете на "БДЖ Пътнически превози" и на "БДЖ Товарни превози" Христо Иванов и Любомир Илиев са овакантили местата си, след като са отказали да участват в новия управленски формат на дружествата. Това съобщават от "Холдинг БДЖ", чийто борд на директорите е взел решение да преобразува двете дружества от ЕООД в ЕАД.
Първоначално, до преструктурирането, те ще се ръководят от управител и прокурист, а не само от управител, както бе досега.
Мотивът за преобразуването е да има силни мениджърски екипи, тъй като основните задачи в дружествата не се изпълняват на необходимото ниво, ключовите финансови и обемни показатели бележат спад, се казва в съобщението. В средите на жп експертите се коментира, че стъпката към акционерни дружества е стъпка и към закриването на холдинга.
В съобщението на БДЖ се съобщава, че в началото на преходния етап двете компании ще се ръководят от управител и прокурист.
Към момента е ясно, че прокурист на "БДЖ Пътнически превози" ще бъде Филип Алексиев, който беше финансов директор на холдинга. Вяроятно управител ще бъде Любен Нанов, който е началник на отдел в самото дружество.
в. "24 часа"
"Експерти оспориха нуждата от "Балкански поток"
Потреблението на газ у нас остава ниско, а България все още разчита основно на един източник на синьо гориво, няма местен добив и няма изградени газови връзки със съседните страни. На този фон шансовете пред бъдещия газов хъб "Балкан" в България не са големи, а "Балкански поток" ще разнообрази маршрута на газа, но не и източника му. Около това мнение се обединиха експерти на вчерашната кръгла маса, посветена на газовите доставки за България.
"За да има хъб, трябва да има газ", коментира идеята на газовия център "Балкан" Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Димитров цитира и думите на шефа на руския гигант "Газпром" Алексей Милер, според когото компанията предпочитала да работи по дългосрочни договори и няма да участва в хъба. "Няма много пазарни играчи, нямаме традиции в тази сфера, а няма и кадри", обясни Пламен Димитров. България не може да има работещ хъб, защото няма работещ пазар, обобщиха експертите.
Те разкритикуваха и проекта "Балкански поток", чието строителство започна преди дни. Цената на трасето е над 1.1 млрд. евро, а миналата сряда държавната "Булгартрансгаз" обяви, че е взела кредит от 200 млн. евро за авансовите плащания на отсечката.
"Че няма да минем без руски газ, е ясно, въпросът е дали ще имаме алтернатива, така че да избираме ценови доставки, когато те са по-изгодни", коментира експертът Галина Александрова. По думите й се твърди, че проектът не води до разнообразяване на източниците, а само на маршрутите.
Риск има и при финансирането на проекта. "Осигуряването на парите ще изисква гаранция от БЕХ, което предполага нов дълг на холдинга. В случай че БЕХ изпадне в трудно положение, единственият изход ще бъде покриване на задълженията от държавата. А така бихме попаднали в казуса нерегламентирана държавна помощ, която трябва да бъде нотифицирана от Брюксел", каза още Галина Александрова.
в. "Сега"
"Темида бойкотира държавния бюджет"
Пленумът на ВСС отказа да съгласува проекта на МС за бюджета на съдебната власт за 2020 г., който е част от държавния бюджет.
Единодушно с 19 гласа „за" и нито един „против" кадровиците на Темида гласуваха да не подкрепят предложението на министъра на финансите съдебната власт да получи 88 млн. лв. по-малко от поисканото. На заседанието на пленума не присъства главният прокурор Сотир Цацаров.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев, който е и председател на комисията „Бюджет и финанси" в съвета докладва пред пленума, че в проекто-бюджета на Темида за 2020 г. са заложени 859 300 000 лв. разходи, а в проекто-бюджета на държавата те са 771 317 000 лв., т.е. със 88 млн.лв. по-малко. „В такъв случай няма да има средства за обезпечаването на 110 нови щатни бройки за съдебни служители, финансова обезпеченост на незаети щатни бройки за 6 месеца, 33 млн.лв. за основни ремонти и придобиване на сгради, за увеличаване на заплатите на съдебните служители, за допълнително възнаграждение на натоварените магистрати, както и 15 млн.лв. за информационни технологии и електронно управление", обясни Магдалинчев. Той напомни на кадровиците, че продължава трайната тенденция да намаляват приходите на съдебната власт. От началото на годината до края на септември са събрани 5 млн. и 66 хил.лв. по-малко от заложените, а в края на декември се очаква дупката в бюджета да е 6 млн. и 800 хил.лв., т.е. приходите намаляват средно със 563 000 лв. на месец.
Приходите идват от събирането на съдебни такси, глоби, санкции и т.н.
По време на обсъждането стана ясно, че в писмото от Министерство на финансите до ВСС с проект на решение за държавния бюджет за 2020 г. е записано, че приоритет е образованието. Кадровиците на Темида адмирираха това. „Виждам, че е записан 1 млрд. и 200 млн. лв. бюджетен излишък към 5 октомври 2019 г. За какво се харчат?", попита Даниела Марчева. „Ние няма какво повече да дадем на МФ като информация, всичко, което имаме като обосновка на поискания бюджет, е внесено там. Народното събрание в крайна сметка ще каже кое ще възприеме и кое не", заяви Магдалинчев.
в. "Монитор"
"EIOPA подкрепи влизане на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз"
Небанковият европейски регулатор все още има притеснения за застраховането и иска мониторинг за ангажиментите, поети от КФН
По-малкото от двете последни препятствия пред българската кандидатура за влизане във валутния механизъм ERM II и банковия съюз е преодоляно. Това става ясно от писмо на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) до Европейската комисия, с чийто текст "Капитал" разполага. В него се дава положителна оценка за изпълнението на ангажиментите на България по отношение на небанковия финансов сектор, като все пак се изтъква, че остават "притеснения за степента на устойчивост на българския застрахователен сектор".
За да се отвори пътят на страната към еврото, остава да се получи одобрение от Европейската централна банка, която трябва да оцени изпълнението на последващите мерки след нейната цялостна оценка на банковия сектор. При нея беше открит капиталов недостиг при две от шестте избрани за проверка банки - Първа инвестиционна банка и Инвестбанк.
в. "Капитал".
