"Външният дълг се увеличи с над 3% от началото на годината"
Брутният външен дълг на страната в края на юли 2019 г. е 34 195,3 млн. евро (57.8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт /БВП/), съобщи БНБ. Дългът се увеличава с 1039,4 млн. евро (3,1 на сто) в сравнение с края на 2018 г. В края на юли 2019 г. дългосрочните задължения са 25 771,1 млн. евро (75.4 на сто от брутния дълг, 43,6 на сто от БВП). На годишна база дългосрочният дълг намалява с 592,2 млн. евро (2,2 процента). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2019 г. е 5452,7 млн. евро (9,2 на сто от БВП). Спрямо края на 2018 г. той намалява с 88,2 млн. евро (1,6 на сто). На годишна база външните задължения на сектора се понижават със 194,8 млн. евро (3,4 процента). Външните задължения на сектор Банки са 4638,1 млн. евро (7,8 процента от БВП). Дългът на сектор Банки нараства на годишна база със 127,1 млн. евро (2,8 процента) спрямо юли 2018 г. В края на юли 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е 13 250.7 млн. евро (22,4 на сто от БВП), което е със 700,8 млн. евро (5,6 на сто) повече в сравнение с края на 2018 г.
Вътрешнофирменото кредитиране намалява на годишна база с 81,9 млн. евро към края на юли. През януари-юли 2019 г. полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3962.3 млн. евро (6,7 на сто от БВП), при 3553,4 млн. евро (6.4 на сто от БВП) за януари - юли 2018 г. От тях 241,5 млн. евро (6,1 на сто от общия размер) са за сектор Държавно управление, 981.2 млн. евро (24,8 на сто от общия размер) за сектор Банки, 628.4 млн. евро (15,9 на сто) за Други сектори, а 2111,2 млн. евро (53,3 на сто) са вътрешнофирмено кредитиране, сочат данните на БНБ.
в. "Дума"
"Изкупуват частни гори от граждани"
За втори път гражданите, които имат частни гори, ще имат възможност да ги продадат на държавните горски предприятия. От 1 октомври стартира прием на документи за закупуване на поземлени имоти в горски територии, които са собственост на физически лица, обявиха от Министерството на земеделието. През 2016 г. процедурата беше обявена за първи път и предизвика изключително голям интерес.
Изкупуването ще се извършва от б-те държавни горски предприятия. Целта е към държавните гори да бъдат присъединени малки горски имоти, които не могат да бъдат поддържани в добро състояние от настоящите им собственици.
Заявления ще се приемат до 15 януари 2020 г. В документите трябва да бъдат описани предлаганите за купуване терени, да бъдат посочени техните собственици и приложени копия от документи за собственост. В отделен непрозрачен плик трябва да има и исканата от собственика цена. За улеснение на хората, ценовото предложение ще се попълва във формуляр по образец.
Първоначално предложените за продажба гори ще бъдат класирани като повече точки ще получат тези, които граничат с държавни гори, имат специални и защитни функции, и са по-малки по размер. След това ще бъде направена оценка на частните гори, разходите за което ще бъдат поети от държавните горски предприятия. Като в рамките на наличните средства първо ще бъдат изкупени горите, при които има най-голяма разлика между стойността им на декар според оценителите и поисканата от собственика цена. Ако собственикът е поискал цена по-висока от оценката, гората няма да бъде изкупувана.
в. "Труд"
"Програмист с 5-годишен стаж взема поне 7 хил. лв."
Нетната заплата на програмист, работещ в България, който има 5-годишен опит, може да достигне до около 7 хиляди лева месечно. Това показва съвместно проучване на две интернет платформи: Trending topics - професионален сайт на работещите в IT сектора, и Noble Hire - международна платформа за набиране на кадри. В публикуваното проучване е посочено, че данните са само от официални източници и са събирани само от компании, които са прозрачни в заплащането.
В България, както и по света най-търсени са senior back-end developer, т.е. старши експертите сървърни разработчици. Техните брутни работни заплати започват от 1275 евро месечно и може да стигнат до 4182 евро, като долната и горната граница зависят от опита. Експерт с тази специалност с над 5-годишен опит може да получава до 4947 евро месечно, което прави грубо пресметнато около 10 хил. лв. Така нетната заплата, ако изцяло се получава по трудов договор, е малко над 8 хил. лева.
Другата много търсена категория специалисти и съответно добре платене е на мобилните разработчици. При тях обаче няма стажанти, нито младши спецалисти, т.е. с опит между 1 и 2 години. Мобилните разработчици се създават като кадри едва след около 2 години обучение и труд, но за сметка на това стартовата им заплата е от 1785 евро, а след около една година вече стига до 2236 евро. Старшите мобилни разработчици, т.е. с над 4-годишен опит, получават брутни заплати между 1683 и 4177 евро.
Едно ниво под тези месечни доходи имат QA експертите. Това са инженерите по качеството и софтуерните тестери. При тях също е неебходим известен - поне 2-годишен опит, за да заемат такава позиция, като стартовите им заплати след двегодишното обучение тръгват от 1020 евро бруто на месец. С трупането на опит след около 5 години на тази длъжност стигат средно 3400 евро месечно, посочва изследването.
Без всякакъв опит в сферата на IT младите хора се назначават обикновено за специалисти по база данни. Стартовите заплати за тези позиции са средно 663 евро месечно, но с удръжките падат до 515 евро. С трупането на опит възнаграждението на тези специалисти също расте и ако имат над 5 години, средното може да стигне до около 4000 евро месечно бруто или 3400 евро нето.
в. "24 часа"
"Пропастта между големи и малки общини става все по-голяма"
Изоставането на малките от големите общини става все по-осезаемо. Основните разлики са в заетостта, инфраструктурата, демографията, финансовото състояние и данъчната политика на местно ниво. Изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), публикувано през миналата седмица, показва какви точно са проблемите и каква е цялостната картина на икономическото и социалното развитие в осем от най-малките областни центрове в България - Ловеч, Силистра, Монтана, Разград, Търговище, Кюстендил, Кърджали и Смолян.
Всяка от областите изостава от средните за страната нива на икономическа активност, сочи изследването, позовавайки се на данни от 2017 г. Сред изследваните общини Смолян, Търговище, Разград и Монтана са с най-висок растеж по отношение на икономическото развитие (измерено чрез БВП на глава от населението) от над десет години насам. Областите с най-ниско ниво на икономическо развитие към 2017 г., които изостават в сравнение с останалите от 2008 г. насам, са Ловеч, Кюстендил и Силистра.
Малките области имат по-ниски нива на заетост от средното за страната - малко над 52% през 2018 г. Най-близо до това число е община Смолян с над 51 %, а при останалите разликите са по-големи. В повечето области в Южна България заетостта на населението в трудоспособна възраст варира между 65 и 70%, докато в София е 75%, сочат данни от миналогодишно изследване на ИПИ. В Северна България нивата остават под 60%.
в. "сега"
"Вадят 20 хотела и 60 кръчми на тезгяха"
20 хотела и 60 кръчми извадиха на тезгяха частни съдебни изпълнители от цялата страна в края на лятото. Това показа проверка на „Монитор" в регистъра на публичните продажби на Камарата на ЧСИ-тата.
Най-скъпият хотел, обявен на търг, се намира в Банско и началната му цена е близо 8 200 000 лв. Той е на груб строеж и се намира в местността Грамадето на зимния курорт. Според обявата хотелът е замислен като апартаментен комплекс и се състои от 3 отделни сгради. Общо в тях са разположени около 30 самостоятелни жилища, а всяка сграда разполага със собствена рецепция. Въпреки че достъпът до имота минава през черен път, а самите сгради са недостроени, всеки желаещ да го купи ще трябва да плати май-малко 8,2 млн. лева.
Само за участието в търга, който ще се състои на 7-и октомври, когато ще бъде проведено и самото наддаване за имота, всеки кандидат-купувач пък ще трябва да внесе по сметката на ЧСИ-то 820 000 лв. задатък. Парите се възстановяват ако участникът не успее да спечели търга.
При него ЧСИ-то отваря всички подадени оферти и обявява за купувач далия най-висока цена.
Ако някой реши, че може да предложи повече пари, има възможност да направи това, като стъпката отново е около 820 000 лева, над печелившата оферта.
Втората най-скъпа оферта е с цели 6 млн. лева след първата и е за хотел, който се намира в местността Горна Росица край Габрово и е пуснат за продажба заради дългове към банка. В описанието му е записано, че имотът е бивш почивен дом, а целият е с площ от малко над 5 декара. Комплексът включва както част за настаняване, така и ресторант и конферентна зала.
За около 1,4 млн. лв. пък са пуснати за продажба три хотела в Рибарица, Кошарица и Пампорово. Както и предишните два, те са обявени за продан заради дългове на собствениците, които не са покрити в законовия срок. Най-евтиният имот в тази графа пък се намира край Видин и може да стане собственост на всеки мераклия, готов да брои за него повече от 40 000 лв. Сградата обаче е в много лошо състояние и се нуждае от основен ремонт.
в. "Монитор"
"Летният туризъм стагнира"
Националната статистика засече драстичен спад на посетители от Германия, Румъния и Русия
Броят на чужденците в България, дошли с цел почивка през трите най-силни летни месеци от годината, отчита лек спад от 0.1%, показва официалната статистика на НСИ. Числата на пръв поглед не кореспондират с напрежението в черноморските курорти, където бизнесът сигнализира за между 10 и 20% по-малко туристи от основните пазари. Преглед на разбивката на националната статистика обаче също засича двуцифрен спад през юни, юли и август именно при посещенията от Германия, Румъния и Русия.
За първите осем месеца на тази година в България са пристигнали 4.55 млн. чужденци с цел почивка, което е с 0.6% над миналогодишното ниво. Само през месеците юни, юли и август броят е 3.2 млн. души, което е с 0.1%, или 2000 души, под броя през летния сезон на миналата година.
На пръв поглед спадът е незначителен. Подробната разбивка обаче показва, че посетители от основните пазари за българския туризъм губят интерес към страната. Ако миналата година туристите от най-големия пазар за България - Германия, са били 398 хил., сега са с 37 хил. души по-малко. От Русия и Румъния миналата година са дошли общо над 668 хил. души през лятото, а тази година намаляват с една пета. Спад от 9.1% има и на туристите от Полша. Ръст има на туристите от Украйна, където увеличението е с 26% до 295 хил. души, и Гърция - с 43% до 155 хил.
Тези числа са общи за цялата страна и не правят разграничение на отделните дестинации за почивка. Официалната статистика за юни и юли обаче показва, че реализираните нощувки от чужденци и приходите от тях намаляват в курортите Албена, Дюни, Златни пясъци, "Св. Константин и Елена", Слънчев бряг.
Данните на националната статистика за туризма от години се подлагат под съмнение от работещите в бранша и трябва да се гледат с едно наум. Така например статистическият институт изчислява, че през май в Слънчев бряг е имало 112 хотела и места за настаняване (с над 10 легла), а само в търсачката на платформата booking.com излизат над 1200 обекта в курорта, без да е ясно каква част от хотелиерите са решили да предлагат нощувки в нея.
Друг пример има в последните данни. Някои държави изпъкват със значителен ръст на посетителите. Туристите от Холандия и Белгия например се увеличават със съответно 48% и 38% през летните месеци тази година спрямо същия период на миналата. Същевременно обаче числата от юни и юли (когато също има голям растеж) показват, че реализираните нощувки от посетителите на тези две държави намаляват на годишна база. Което може да означава, че част от тези посетители минават транзит през България и на практика не носят ползи за местния туристически бранш.
в. "Капитал".
