"Глобиха ТЕЦ-а на Доган за неактивиран студен резерв"
Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е глобил ТЕЦ "Варна", чийто официален собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, с 2 млн. лв. заради невъзможност да осигури студен резерв. Причината според "Капитал" е, че централата не може да осигури зададените от ЕСО мощности, тъй като не е ремонтирана отдавна и е било нужно да се направи спешен ремонт на котела. Обществените поръчки обаче са спрени с мотив, че "Булгартрансгаз" не може да осигури в рамките на 2019 г. необходимото количество природен газ за работата на три енергоблока.
"ЕСО извършва контрол на работата на съоръженията на ТЕЦ "Варна", както и на останалите производители чрез средствата за търговско измерване и за телеуправление и телекомуникация в реално време", са съобщили от системния оператор пред "Капитал". Именно посредством тези средства през зимния период са установени проблеми в часовете, в които централата е работила общо около 300 часа, за което съгласно договора за предоставяне на студен резерв са наложени санкции от над 2 млн. лв.
За една година - до края на юли 2019 г., ТЕЦ "Варна" получи над 27 млн. лв. от държавата, за да поддържа в готовност своите мощности в случай на недостиг на електроенергия в страната. През юни предстоят новите търгове за студен резерв, от които най-вероятно централата отново ще спечели.
в. "Дума"
"Еврохолд" плаща за ЧЕЗ с три заема"
„Еврохолд" ще използва финансиране от три западни банки за придобиването на българските активи на ЧЕЗ, съобщи председателят на Надзорния съвет на компанията Асен Христов в интервю за „Лидове новини".
По думите му са водени разговори със седем банки, пет от които са изразили готовност да финансират покупката на българските активи на ЧЕЗ. Избрани са три от тях, които са западни и са в топ 10. „Еврохолд" възнамерява да използва одиторските услуги на „Грант Торнтон", както и експертизата на руската „Ренесанс Кепитъл". Христов, обаче, подчертава, че тя няма да участва с финансиране в сделката.
От борда на директорите на компанията са подчертали, че при тази сделка „няма руски пари и руско влияние".
в. "Труд"
"До 3000 лв. глоба за блокиране на покупки по интернет"
Глоба от 500 до 3000 лв. за търговци, които блокират покупки или услуги по интернет заради географски принцип. Това предвиждат окончателни промени в Закона за дейностите по предоставяне на услуги, приети в парламента в четвъртък.
Текстовете бяха внесени от Министерския съвет заради прилагането на евродиректива.
Комисията за защита на потребителите ще осъществява контрола. Едноличните търговци и юридическите лица, които не спазват регламента, могат да получат имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай, а при повторно нарушение - от 1000 до 6000 лв., или имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
в. "24 часа"
"АПИ и МВР обещаха задръствания към морето и това лято"
Пътят към българското море ще бъде затапен и това лято. От пътната агенция призовават пътуващите да имат търпение в задръстванията и да си предвидят повече време за пътуване. Уверенията са, че се работи непрестанно, дори по празници, но на няколко ключови места ремонтите няма да приключат преди започването на отпускарския сезон.
Заради очаквания засилен трафик през летния сезон ще бъде спирано движението на тежкотоварните автомобили по магистрали и натоварените пътища в пиковите часове в края на работната седмица и през уикендите. От 1 юни (събота) влиза в сила заповедта за движение на камионите над 12 тона през летните месеци. Целта е да се улесни пътуването, да се повиши безопасността и да се избегнат задръстванията. Това обявиха на съвместна пресконференция представители на АПИ и на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР.
Един от най-проблемните ремонти е този по трасето на автомагистрала "Хемус" в тръбата на тунел "Витиня". Работата там започна през септември 2017 г. и ще продължи и през това лято. Освен това затруднение за пътуващите по тази магистрала създава и ремонтът на виадукта "Коренишки дол", който се намира точно преди тунел "Витиня", както и на съоръжението край село Потоп.
в. "Сега"
"Нова идея: който взима агросубсидии, задължително да застрахова площите си"
Земеделските стопани, които получават субсидии, задължително да застраховат площите си. А от платената сума може да се правят отчисления, с които да се подпомогне борбата с природните бедствия, в това число и предотвратяването на градушки. Предложението е на Асоциацията на застрахователите в България. От АЗБ очакват да се поднови работата по закона за превенция от неблагоприятни климатични събития, по-известен като закона за борба с градушките. Проектът бе внесен в парламента от бившия земеделски министър Румен Порожанов, но бе стопиран от шефа на земеделската комисия в парламента Десислава Танева. Сега Танева е министър.
Първоначално законопроектът предвиждаше застрахователните компании да се включат във финансирането на борбата с градушките, като всяка година отчисляват 0.8% от всички имуществени застраховки. От земеделците пък се искаше да плащат такса от 0.50 лв. за всеки декар. Така бюджетът за борба с градушките би се увеличил двойно - от 13 млн. лв., давани в момента от държавата, на 28 млн. лева. Впоследствие проектът претърпя промяна - застрахователите бяха извадени от схемата, а вноската на всеки стопанин, който получава субсидии за площ, бе завишена на 0.75 лв. за декар. Това обаче предизвика недоволството на земеделските стопани, а Танева обеща да преработи проекта, като обясни, че без застрахователите няма как да се финансира борбата с природните бедствия.
Ако държавата направи задължително застраховането на субсидирани площи, тогава във всяка полица може да се включи процент, който да се отчислява за превенция на природни бедствия, смята АБЗ. Сега по различни причини много стопани не застраховат земите си и приходите от застраховане на агроплощи са едва 16.2 млн. лв. при общ размер на приходите в застраховането от 2.18 млрд. лв. През миналата година на фермери са изплатени 115.7 млн. лв. обезщетения, което означава, че тази застраховка е силно губеща.
в. "Сега"
"Акционерен сблъсък в "Нет инфо"
Съветът на директорите (СД) на онлайн компанията "Нет инфо" суспендира правата на изпълнителния директор Христо Христов. Решението е било обявено до служителите на дружеството в четвъртък в съобщение на председателя на СД Николай Андреев. То идва ден след като изпълнителният директор излезе с остра позиция срещу случващото се в новинарския отдел на "Нет инфо" и най-вече със спортния му сайт gong.bg. Сблъсъкът от последните дни реално е между мажоритарния собственик (през "Нова тв") - братята Домусчиеви, и миноритарния акционер Христов. Освен за медийна свобода спорът вероятно има бизнес ъгъл - от септември 2017 година миноритарите са заявили, че искат да продадат участието си. Но заради спор в цената сделка няма и сега действията не предвещават безпроблемно разбирателство.
Раждането на конфликта
В сряда Христов, който държи 3% от капитала на "Нет инфо", обяви в профила си във Facebook, че вижда "засилена намеса в редакторската политика на сайтовете "Гонг", "Вести" и "Дарикнюз". Два дни по-рано, в понеделник, стана ясно, че дългогодишният журналист от спортния сайт gong.bg и единствен негов главен редактор от създаването му преди 12 години Николай Александров вече не е на поста. Официално раздялата идва по "взаимно съгласие". Неофициално обаче свалянето на Александров е след натиск от страна на новите собственици на "Нова броудкастинг груп" - братята Домусчиеви, които притежават и футболния клуб "Лудогорец", докато Александров е открит привърженик на ЦСКА. "Нова" държи 70% от акциите на "Нет инфо" (останалите 27% са собственост на Радосвет Радев).
Още на 22 май Александров е бил уведомен, че предстои раздяла. В знак на солидарност редица популярни журналисти от "Дарик радио", където преди 25 години беше създадена марката "Гонг", начело с дългогодишния водещ на едноименното спортно радиошоу Томислав Русев обявиха, че прекратяват сътрудничеството си с gong.bg.
в. "Капитал"
"12 антиваксъри отнесоха глоби за пропуснати ваксини на децата"
112 родители и настойници са глобени за пропуснати ваксини срещу морбили и още три други заболявания на децата през 2018 година. На всички тях са написани актове. Това съобщи за „Монитор" д-р Радосвета Филипова, държавен експерт от дирекция „Здравен контрол" в Министерството на здравеопазването. Наложените им глоби са от 50 до 200 лева.
По смисъла на член 210 от Закона за здравето всеки, който не се е явил на имунизации, реимунизации, профилактичен преглед или изследване, се глобява от 50 до 100 лева при първо неявяване, а при второ от 100 до 200 лева. Според нормативната уредба на такива санкции подлежат и лекарите, които са допуснали този пропуск. В здравното ведомство обаче нямат информация за глобени доктори. Няма информация и за актовете, съставени от началото на тази година към момента, тъй като обобщена информация за тях МЗ събира към месец април на следващата година.
"Тази мярка е твърде неефективна. Дори глобата да бъде по-висока, няма да реши проблема, тъй като децата и възрастните остават неимунизирани, а това е твърде опасно както за самите тях, така и за околните, защото те посещават детски градини, и училища", коментира д-р Филипова.
По думите й има лекари, които издават бележка за извършена имунизация на детето, за да бъде записано в забавачката или на школо, но на практика тя не му е направена по настояване от родителите. Такива случаи са засечени, след като в близо половината области на страната избухнаха епидемични взривове от морбили през есента на миналата година. Лекарите са установили лабораторно, че при деца, които имат издадени бележки за имунизации не съществуват антитела срещу инфекцията. Едно семейство, противник на ваксините, е завело дело срещу Министерството на здравеопазването заради задължителния имунизационен календар. Родителите обаче са изгубили в съда, съобщиха от здравното ведомство.
