"Борисов пак обеща автомобилен завод"
Ние сме готови за завод за автомобили, в момента дори няколко от големите компании се колебаят коя да дойде. Убеден съм че с всичко това, което правите, догодина ще има такъв инвеститор. И куп други неща в този бранш, който у нас има над 250 завода. Само можем да се гордеем и да го показваме. Това заяви премиерът Бойко Борисов при откриването на развоен център на световната компания "Вистеон Електроникс" в София. Премиерът видя революционния 3D i-Cockpit, покара електромобил и каза, че колата е доста широчка и за него. Зарадва се, че голяма част от заводите за автомобилни части у нас той ги е открил и изрази убеждение, че като дойде президентът Тръмп, ще го докара тука.
"Вистеон Електроникс" е водещ световен автомобилен доставчик на дигитални инструментални клъстери. Развойният му център в София е най-големият за компанията в света. В него работят над 800 инженери, които разработват високотехнологичен софтуер с технологии за автомобилите на утрешния ден. В началото започнахме да шием седалки, табла, впоследствие минахте на най-умното нещо, което може да се направи в един автомобил - електрониката и софтуера, хардуера, коментира Борисов. "Да, притеснително е, че бяхме с най-ниското заплащане, но за това сме си виновни ние, защото години представяме България като страна с най-евтината работна ръка. Но вече променяме това и се наваксва", допълни той.
в. "Дума"
"Срив н образованието до девети клас"
Лоши резултати по четене, математика и природни науки сред деветокласниците у нас. Това сочат резултатите за България от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). То оценява функционалната грамотност при ученици, които са завършили задължително образование - как могат да използват наученото в реални житейски ситуации.
У нас изследването е проведено от 10.04 до 18.05.2018 в 197 училища сред 6900 ученици, родени през 2002 г. Областите на оценяване са четене, природни науки математика, както и допълнителен модул "гладко четене". В настоящото изследване основната област е "четивна грамотност", обясни Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН.
По този показател България е сред страните с по-ниски от средните за ОИСР резултати. Сред всички 79 държави и области, които участват, Китай и Сингапур са първенци с над 550 точки, а на дъното са Филипини и Доминиканска република.
За периода между 2015-2018 г. точките, които постигат нашите ученици по природни науки, от 446 стават 424. Така попадаме сред държавите с отчетлив спад. В другите две направления няма спад, но няма и подобрение - при четене се отчитат 420 точки (432 през 2015), а по математика 436 (441 през 2015).
47% от учениците не са достигнали минимално ниво на владеене на компетентности при четене. 53% постигат второ от шест равнища и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, а по природни науки - 53%.
в. "Труд"
"И за туризъм ще ни трябва електронна виза за Англия"
Великобритания планира да прекрати свободното влизане на европейски граждани дори когато идват на нейна територия с цел туризъм или гостуване на близки след Брекзит.
Това става ясно от нови имиграционни идеи на управляващата Консервативна партия, която се очаква отново да е водеща политическа сила след парламентарните избори на 12 декември.
Вътрешният министър Прити Пател обяви, че при краткосрочни пътувания от европейците ще се изискват електронни разрешителни, подобни на тези, с които в момента британските граждани влизат в САЩ.
Става въпрос за тип електронна виза, за която се кандидатства онлайн срещу такса и човек получава съобщение дали е одобрен да влезе в страната до 3 дни преди посочената от него дата за пътуване. Ако не разполага с такова, бива връщан от границата.
Кандидатстващите за разрешително ще трябва да декларират имат ли криминално минало. Ще бъдат проверявани и чрез специална система представляват ли риск за страната. За целта от тях ще се изискват паспорти с биометрични данни и признаването на български лични карти ще бъде преустановено.
"Това ще позволи на служителите ни да проверяват пристигащите и да блокират тези, които представляват заплаха", посочва Пател. По думите й около 1000 души годишно опитват да влязат във Великобритания чрез фалшиви документи от ЕС.
До момента властите в Лондон твърдяха, че след Брекзит ще запазят свободното влизане във Великобритания за граждани от ЕС, когато правят кратки пътувания до 90 дни, а ще изискват визи само за по-дълъг престой с цел работа или обучение.
в. "24 часа"
"80% от българите с просрочени заеми са неоткриваеми"
Само 20% от длъжниците, чиито просрочени заеми са прехвърлени на колекторски фирми, са склонни да преговарят за тяхното изплащане. Останалите 80% се опитват да избегнат по всякакъв начин връщането на изтеглената сума, включително като сменят адреси и телефони, така че да не могат да бъдат открити. Едва когато бъдат издирени от съда или от съдебен изпълнител, те се сещат за задълженията си. Дотогава обаче сумата набъбва заради лихвите и понякога надхвърля многократно размера на необслужваното задължение.
Това коментира Лилия Димитрова, изп. директор на компанията за изкупуване и управление на задължения Frontex International. "В действителност финансовите затруднения, заради които човек не може да покрие дълга си, са относително малък дял от причините за просрочията. Повечето длъжници просто не желаят да върнат заемите си", обясни Димитрова. Така обаче те сами си устройват капан, защото, ако преговарят и постигнат споразумение с кредитора, това спира начисляването на законовата лихва за просрочията. В тези случаи дългът се изплаща средно за две години, твърдят от Frontex. Колекторските компании, които общуват с длъжниците основно с писма и по телефона, срещат огромен проблем с неактуалните адреси и телефонни номера. Често длъжниците нарочно сменят информацията за контакти с тях, за да се скрият, но други просто са отишли в друго жилище или пък са сменили сим картата си заради по-изгодна оферта.
Според експертите от фирмите - събирачи на вземания, проблемът може да се реши със създаване на национално кредитно бюро, в което да се събира надеждна информация за нередовните платци. Такива бюра съществуват в много държави от ЕС. Това са частни институции, създадени на доброволен принцип от банки, фирми за бързи кредити, телекоми и други доставчици на комунални услуги, в които те подават информация за клиентите, които просрочват плащания и трупат дългове. В България имаме Централен кредитен регистър към БНБ, но той дава оскъдна информация само за просрочията, а това не е пълно кредитно досие, поясни Лилия Димитрова.
в. "Сега"
"Бивша служителка източи 3 милиона лева от НОИ"
Бивша служителка с помощта на дъщеря си и мъжа, с когото живее на семейни начала, източи 3 млн. лв. от Националния осигурителен институт (НОИ) със схема за неправомерно отпускане на пенсии.
62-годишната Александрина Георгиева, нейната дъщеря, която й помагала със съставяне на неистинските документи, и мъжът са арестувани.
Повдигнати са им обвинения за измама в особено големи размери както и за съставяне на неистински документи. Ощетените лица, доверили се на измамниците, са 18, а сумата е 125 000 лв. Те давали на Георгиева суми в размер между 3000 и 16 хиляди лева.
Схемата за източване на НОИ е била разбита от Икономическа полиция. Това съобщиха на пресконференция вчера районният прокурор на Пловдив Чавдар Грошев, старши комисар Йордан Рогачев, директор на ОД на МВР - Пловдив, и Димитър Пехливанов, прокурор в районната прокуратура.
62-годишната жена напуснала Националния осигурителен институт през 2009 година. Преди това, обаче, е успяла да открадне над 260 досиета и други документи, с които да изготвя фалшификатите. След това започнала частна практика като управител на фирма за пенсионни услуги.
Тя се занимавала с консултантска дейност и комплектовала нужните документи за вземане на пенсия от гражданите. Хората, на които не достигал осигурителен стаж, давали пари на Александрина Георгиева за плащане за трудов стаж с цел придобиване на необходимия за взимане на пенсия. Парите обаче жената задържала за себе си и съставяла неистински документи по образец УП-30 - удостоверение за осигурителен стаж към фалирали фирми или такива, които не водят архив за служителите си.
в. "Монитор".
