"400 млн. лв. губи хазната годишно от укрити доходи"
По данни на Националната агенция за приходите (НАП) всяка година хазната губи по 400 млн. лв. от укрити доходи. Над 70% от автосервизите и 60% от строителните предприемачи заплащат поне част от труда на работниците си под масата. Данните изнесе председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
За да се справи с проблема, бизнесът ще разработи специален индекс за измерването на недекларираната заетост, както и конкретни мерки за ограничаването и превенцията на явлението. Това ще стане чрез проект с продължителност 30 месеца, за 2,03 млн. лв., от които 1,72 млн. лв. европейско финансиране, а останалите - от бюджета. Основен партньор на АИКБ ще бъде КНСБ.
Недекларираният труд е най-масовият и неподатлив на промяна компонент на сивата икономика, който води и до влошаване на качеството на работните места. Заради това АИКБ възнамерява да предложи конкретни нормативни промени, посочи Велев.
"България е прекалено малка икономика, за да си позволим съществен дял на недекларираната заетост", каза Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ.
в. "Дума"
"Сватбите бият разводите три пъти"
Броят на сватбите у нас е близо три пъти по-голям от броя на разводите. Това става ясно от данни от проектотчета за 2018 г. за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030 г.), който е качен за обществено обсъждане.
Сключените бракове през миналата година са били 28 961 или с 368 повече спрямо 2017-а. Ръст бележи и броят на разводите, които през минала година са били 10 596 или със 185 повече семейства са разтрогнали официално съжителството си спрямо 2017-а. По-голям дял от регистрираните бракове и разводи са сред населението в градовете, показват още данните в проектотчета на социалното министерство. Новите семейства извън селата са близо три четвърти от всички (21 463). Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са Добрич – 5.4‰, и Разград – 5.1‰., а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2.6‰.
4 от 5 прекратени брака също са в градовете. Най-често разводите са по "взаимно съгласие", следват причините "несходство в характерите" и "фактическа раздяла". Според статистиката повечето младоженците не дочакват своята сребърна сватба, тъй като средната продължителност на брака е 15,9 години.
В същото време е нараснал броят на извънбрачните раждания. За 2018-а те са 36 656, или 58,6% от всички раждания. За три от четири новородени в семейство без брак (78.8%) има данни за бащата. Това означава, че тези деца най-вероятно се отглежда от родители, живеещи на семейни начала. Общата картина показва, че миналата година са регистрирани 62 576 родени деца, от които 62 197 (99,4%) са живородени. В сравнение с 2017-а те са намалели с 1758 деца. Починалите българи през миналата година пък са над 108 500, като броят им нарежда страната ни на първо място сред петнадесетте държави-членки на ЕС с най-висока смъртност (-6.6‰). България е следвана от Латвия (-4.9‰), Литва (-4.1‰), Хърватия, Унгария и Румъния (-3.9‰). Отрицателният приръст на населението и външната миграция са причина за една година страната ни да се стопи с близо 50 000 души. От тях 3 666 са избрали друга страна за живеене, а намаляването на населението с още 46 329 души е заради отрицателния прираст.
в. "Монитор"
"Ограничават ранното пенсиониране"
Да се ограничи достъпът до схеми за ранно пенсиониране. Това е една от мерките, които социалното министерство предлага за преодоляване на дефицита в пенсионната система.
Тя е залегнала в Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.).
В момента съществува възможност, ако имате нужният стаж, да се пенсионирате една година по-рано. Това се случва обаче за сметка на по-ниска пенсия, която се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец.
В наредба са определени и категориите труд, които се пенсионират по-рано - това са миньори, пилоти, работници в металургията и др. Учителите също имат право на ранна пенсия, която се отпуска от Учителския пенсионен фонд. Балерините и балетистите придобиват право на пенсия, ако имат 25 години осигурителен стаж при навършване на 43 години и 4 месеца.
Авторите на стратегията предлагат още да продължи да се повишава възрастта за пенсиониране, както и да се въведат по-строги изисквания за получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване.
Мерките се налагат поради трайната тенденция на застаряване на населението, което неминуемо в бъдеще ще доведе до значително увеличение на разходите за пенсии, се посочва в документа.
в. "Труд"
"Заплатите в публичните форми ще се гласуват от вcички акционери"
Възнагражденията и тантиемите на ръководните органи на публичните дружества - управителните и надзорните им съвети, както и срокът, за който те ще ги получават, вече ще се гласуват от общото събрание на акционерите, в което на практика влизат всички акционери на дружеството. Това е записано в проект на промени на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който е пуснат за обществено обсъждане.
Друга важна промяна в това отношение е, че всяко публично дружество приема и прилага политика за възнагражденията на членовете на управителните и контролните му органи, които се описват в наредба, като политиката се гласува от първото редовно годишно общо събрание на акционерите веднага след като дружеството придобива статут на публично, т.е. емитира акции на борсата. Освен това гласуваната от акционерите политика за възнагражденията и наредбата задължително се предоставят на Централния депозитар.
Мотивът за тази и някои други промени в закона, който регулира публичните дружества у нас, е, че така се приема в нашето законодателство промяна на европейска директива, направена през 2017 г. С нея се целеше да се насърчи дългосрочната ангажираност на всички притежатели на акции в публичните дружества, както и да се оживи търговията с акции на фондовата борса.
За тази цел в закона се правят още ред промени, които улесняват достъпа на всички акционери до информация за дейността на дружеството. Приема се и изцяло нов начин за оповестяване на свикването на общо събрание на акционерите. Според промените например гласуването на акционер по електронен път задължително трябва да бъде преброявано и приемано от общото събрание.
в. "24 часа"
"Парите в Сребърния фонд остават с отрицателна лихва на депозит в БНБ"
И в следващите три години парите в Сребърния фонд ще продължат да стоят на сметка в централната банка, където се топят заради отрицателна лихва. Това става ясно от одобрената на последното заседание на правителството стратегия за управление на средствата във фонда за периода 2020 - 2022 г.
Кабинетът и управителния съвет на фонда предвиждат да се запази прилаганото досега консервативно управление на активите. "Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в БНБ или други инструменти по сметки в нея", се казва в прессъобщение на МС.
Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - така нареченият „Сребърен фонд", бе създаден преди 10 години с идеята да натрупа солиден резерв, с който след време да се допълват основните пенсии на все по-застаряващото население. Към този момент обаче парите стигат, колкото да се платят пенсиите за няколко месеца.
В края на септември в него са натрупани 3.117 млрд. лв., от които 3.067 млрд. са оформени в годишни депозити в БНБ. В последните години единственият източник за пълненето му са концесионни такси. Приходите от приватизация са символични, а от бюджетни излишъци - нула. Освен че се пълни с бавни темпове, "Сребърният фонд" почти не се управлява през годините.
в. "Сега"
"Два месеца преди края на годината държавният бюджет продължава да е на плюс"
Министерството на финансите отчита над 1.1 млрд. лв. преизпълнение на приходите над разходите към октомври
Два месеца преди края на годината държавният бюджет продължава да е на голям плюс. По предварителни данни на Министерството на финансите към края на октомври той е малко над 1.1 млрд. лв. или 0.9% от прогнозния БВП. В същото време по план държавните финанси трябва да приключат 2019 г. на минус от почти 2.5 млрд. лв. При равни други условия това означава, че за два месеца правителството ще разполага с над 3 млрд. лв. екстра пари.
Финансовият министър Владислав Горанов вече намекна, че дефицитът през декември ще е значително по-нисък от заложения. Което означава, че и тази година подобно на предходни, бюджетът е бил планиран със сериозни буфери, които позволяват на управляващите да харчат повече. Обяснението на Горанов за формирането на такъв допълнителен ресурс е, че има забавяне в изпълнението на други инвестиционни проекти, както и заради натрупването на изоставане в касовото разплащане на еврофондовете, "което вероятно ще бъде компенсирано в края на програмния период".
Горанов заяви още, че ако тази година се окаже, че бюджета има резерви, ще настоява той отново да отиде за "Хемус". Миналата година по подобен начин кабинетът гласува 1.35 млрд. лв. за изграждане на пътното съоръжение до Велико Търново. Парите бяха заделени в целева сметка (нещо като извънбюджетна сметка), като трансферът към нея от бюджета се осчетоводи като разход на касова основа още през 2018 г. В същото време парите могат да се използват за бъдещи плащания през следващите години.
в. "Капитал".