"България е единствена в ЕС с минимална заплата под 400 евро"
На фона на претенциите да влизаме в еврозоната и роптанията на бизнеса минималната заплата в България остава срамно по-ниска спрямо другите държави в ЕС, които определят минимално възнаграждение. Най-ниската заплата у нас е не просто на дъното в съюза, но един и половина пъти по-ниска от тази в Латвия, която е предпоследна.
Страната ни е единствената с минимално възнаграждение под 400 евро. Това показва статистика на Евростат към януари 2019 г. Тя обхваща 22 от 28-те членки на съюза, тъй като Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция не определят минимална заплата.
в. "Сега"
"Чуждият турист у нас - от спонтанния британец до планиращия германец"
Туристите от Германия избират къде да почиват лете или зиме и съответно плащат поне капаро за ваканцията си около половин година преди самата ваканция. Само ако се е случило нещо необичайно, те резервират и плащат един месец преди самото пътуване, но не по-късно.
За разлика от тях британците са много по-спонтанни, особено по-младите – те могат да решат къде да пътуват дори една седмица преди самото пътуване. Това са изводите от доклад на туристическото министерство до парламентарната комисия по икономическа политика във връзка с планираните за 2019 г. дейности по туристическа реклама на страната в чужбина.
в. "24 часа"
"Продаваме сладка и козметика на Китай"
Тридесет български компании вече предлагат храни и козметика на китайския пазар чрез електронната платформа за търговия www.16plus1cloud.org, съобщи за “Труд” изпълнителният директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и Централна и Източна
Европа Васил Гелев.
Китай е много предпазлив при вноса на хранителни продукти. Преди да бъдат внесени, трябва да бъдат подписани двустранни протоколи, гарантиращи безопасността. България има 29 стартирали двустранни
процедури за износ. Шест от тях вече са финализирани с подписани протоколи – за люцерна, царевица за фураж, риба и рибни консерви, мляко и млечни продукти, белен слънчоглед, комбинирани фуражи и фуражни добавки.
в. "Труд"
"Небето ни носи 120 000 лв. на ден"
По 120 000 лева средно на ден са плащали авиокомпаниите през изминалата година, за да преминават през въздушното ни пространство. Трафикът в небето ни е огромен – 800 000 самолета са прелетели през 2018 г., което е малко над 10 на сто повече спрямо година по-рано. Авиокомпаниите, ползвали за прелитане българско въздушно пространство, са 906, като заплащат базова такса от 26,72 евро или около 52 лева, сочи статистиката на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (РВД).
България предвижда да увеличи таксите за прелитащи над въздушното си пространство самолети, но намалява чувствително тарифите за обслужване на машините в зоната на летищата. Това предвиждат внесените за обществено обсъждане от правителството нови тарифи за аеронавигационните такси за прелитане и обслужване на самолетите в зоната на българските летища, които събира РВД, известно още като БУЛАТСА.
в. "Монитор"
"В туризма разединени дали ще има загуби заради коронавируса"
Китайските туристи у нас са изключително малко, няма адекватна политика, оплакаха се от бизнеса
Туроператори ще понесат загуби от отменените пътувания до Китай заради разпространението на коронавируса. Няма как да няма загуби, защото ние в България ползваме няколко големи авиокомпании, заяви пред БНР климатологът проф. Георги Рачев, заместник-председател на Българската асоциация на туристическите агенции. Първите пътувания до Китай, планирани от туроператори, са за април и май. Трудно е да се посочи какъв ще е спадът на туристи, които пътуват до Китай, отбеляза той.
"Туроператорите ще понесат някакви загуби и тук е мястото да говорят със своите застрахователи, за да се покрият или реципрочно да бъдат разделени тези загуби, защото наистина това е форсмажор, който не зависи от волята на туроператора, който си е свършил перфектно работата", обясни Рачев. "Лошото е, че има колеги, които са заплатили самолетните билети. Има колеги, които са платили наземните услуги. Вярно е - не са много, но пък едно пътуване до Китай не струва и малко, няколко хиляди лева", допълни той. Туроператорите вече отчитат пренасочване на туристи от Китай към други дестинации, посочи специалистът, като допълни, че проблемът е със спад на интерес към цяла Югоизточна Азия за поне шест месеца.
"Туристите от Китай у нас са изключително малко, тоест това няма да събори българския туризъм. Въпросът е как ние може да изведем ползи", каза Лъчезар Динев от Българо-китайската търговско-промишлена палата. По думите му историята с коронавируса е леко преекспонирана. "В туризма най-важна е сигурността. Това сега в Китай е едно гигантско упражнение по гражданска защита. Китай се оказа доста подготвен, виждаме и една малко забавена реакция на правителствата по света", каза пред "България он ер" Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. Според него в момента има два бацила - на коронавируса и информационният, който също травмира много хора.
"България не е известна в Китай. Трябва реклама. Китай има асиметрична политика за пътувания в чужбина, ние можем да поемем огромни тълпи китайски туристи", категоричен бе Лъчезар Динев. Драганов обясни, че нямаме политики по отношение на китайските туристи, които са високо бюджетни. По думите на Динев китайците търсят голф и ски за почивките си.
"Туристическите пътувания от Китай в България са малко. Вие сами казахте - 30 000, и това няма да се отрази значително на общия туристически поток", призна по-късно вчера министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя каза след среща с браншовите организации още, че тази година българският туризъм ще има 10% ръст.
в. "Дума".
