"Танева забрани лова в районите с африканска чума"
Земеделският министър Десислава Танева забрани от днес лова в инфектираните райони от африканска чума по свинете. Въвежда се и режим на лов след изтичане на периода на ограничен достъп, който е не по-малко от 2 месеца след констатирането на случая - за индивидуален лов и 6 месеца - за групов лов. Остава в сила и обещаното възнаграждение от 150 лв. за хора, подали сигнал за труп на диво прасе в инфектираните зони и 50 лв. за отстрел на дива свиня извън тях. В сила продължава да бъде и забраната за достъп до ловностопанските територии на берачи на билки , гъби и трюфели.
Ветеринарите потвърдиха за положителна проба при диво прасе в ловно стопанство „Искър", край Самоков. На територията му не се допускат външни лица и туристи.
Земеделското министерство е определило инфектирана зона от 200 километра около мястото, където е намерено прасето.
От Агенцията за безопасност на храните не успяха да кажат дали проверките за умъртвяване на домашните прасета са започнали във всички области, за които днес изтече крайният срок за доброволното им ликвидиране. Не е ясен и общият брой на вече умъртвените прасета в индустриалните свинеферми.
в. "Дума"
"Мая дава заден, посъветвана от политически играчи"
Мая Манолова няма да играе за кмет на София, научи "Труд" от високопоставени партийни източници. Омбудсманката се отказала след разговор с политически играчи, които и представили реалната картина.
Дългото уговаряне на Мая Манолова било част от плана на Корнелия Нинова да я вкара в битката за кмет на столицата и след като загуби да я елиминира като политически играч. След изборния провал се прекъсвали всички възможности за кариера на омбудсманката.
Освен това Манолова била попитана как си представя да победи в синя София, в която традиционно се гласува за десни кандидати. Изтъкнат бил и аргументът, че столичани не биха допуснали кюстендилка начело на общината. В най-оптимистичния вариант като кандидат за кмет омбудсманката можела да стигне само до балотаж, където да загуби от кандидата на ГЕРБ.
в. "Труд"
"Тайна търговия със скрити прасета свали цената до 1.50 лв./кг живо тегло"
Драстично падна цената на живите прасета, които стопаните скриха и не заклаха до петък. В момента се предлагат за 1,50 живо тегло на килограм, а до миналата седмица вървяха по 3-3,50 лв.
"Минахме се. Бяхме спазарили още през пролетта да ни гледат прасе и зимата да си го вземем. Но след категоричната разпоредба да се колят наред човекът, който ги развъжда, се обади и ни помоли да си го купим преждевременно.
Излезе 120 кг. Вече е във фризера", казва Албена Маринова от пловдивското село Белозем.
Тя и други белоземци видели голям зор в тези горещини бързо да уредят месото, за да не се развали. Помолили съсед да им прибере сланината в неговия хладилник. Когато захладнее наесен, щели да я осолят и да я сложат в бидон. "Изкупихме фризерите от магазините. Нямахме готовност по това време на годината да прибираме месо", казват местни.
95% от свинете в Белозем вече са заклани.
Последната събота и неделя из селото се чувало неистово квичене, а по улиците се носел мирис на пърлена свинска кожа.
в. "24 часа"
"НАП събира пари според профила на длъжниците"
Профил на всички клиентите - граждани и фирми, е направила Националната агенция за приходите. Специален софтуер ги е разпределил по вид и поведение и към всяка група ще се прилагат специфични подходи.
Това е записано в програма за по-голяма събираемост до 2020 г., която е част от национална стратегия за повишаване на приходите. Мерките за всяка година се одобряват от кабинета по предложение на финансовия министър Владислав Горанов.
Акцент при по-малко рисковите платци ще бъде облекчаване на доброволното плащане чрез предлагането на различни отстъпки и улеснения за него.
Най-рисковите ще бъдат подложени на ежемесечен мониторинг. Такъв е въведен над големите търговски вериги от 2014 г., а над търговията с черна и бяла техника - от 2017 г. Заради ефекта върху приходите - средно по 1,2 млн. лв. на месец повече и намаляване на измамите средно с 67%, планът е тази мярка да се разшири и над други рискови сфери.
Ще продължи и непрекъснатият мониторинг над т.нар. лица с мащабна икономическа дейност, работещи в рискови сфери. Тази мярка е въведена през 2015 г., когато е стартирала с наблюдение над 3580 фирми. Основният ефект от нейното прилагане е рязък спад на измами с данъчен кредит.
Заради положителния ефект от прилагането му механизмът за обратно начисляване на ДДС е удължен до 2022 г. Годишният ефект от приложението му е изчислен на около 300 млн.лв. всяка година.
Създаването на общи екипи на НАП, митници, НОИ, МВР и ДАНС за съвместни проверки ще продължи, е записано още в плана. Ефективността на тази мярка била висока, защото най-често нарушаването на данъчното законодателство вървяло заедно с нарушаването на митническите и осигурителните закони.
в. "24 часа"
"Свободният пазар на ток е манипулиран"
"Свободният пазар на ток е манипулиран. Макар да има формално въведени правила, те не се спазват. Върху висшите етажи в ръководството на енергетиката се оказва натиск в интерес на конкретни фирми." Това призна на специална пресконференция в понеделник Петър Илиев, изпълнителният директор на НЕК, който бе отстранен от поста си в края на миналата седмица. Засега неговата смяна не е вписана в Търговския регистър. Очаква се това да стане във вторник или сряда. Мястото му ще заеме Иван Йончев, бивш шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ) от времето на кабинета на Пламен Орешарски. Това е поредната рокада в ръководството на енергетиката, която връща на постовете им кадри от времето на коалицията на БСП и ДПС.
Петър Илиев хвърли тежки обвинения за натиск при търговете за електроенергия на уж свободната борса. Той твърди, че евтиното електричество от ВЕЦ се изнася в чужбина, а скъпото остава за местния пазар. Преди около месец той сам подаде оставка след съмнения за нагласени сделки и цени, но тя бе отхвърлена от управата на БЕХ. Миналия петък обаче Илиев бе освободен с лаконично съобщение от ръководството на холдинга, без да са посочени мотиви. Самият той каза, че е разбрал за освобождаването си на плажа. След което декларира, че цените на тока и проблемите на пазара застрашават националната сигурност, както и че натиск "отгоре" е имало, макар той да не се е поддал на него. Конкретни имена и насоки откъде идва натискът не бяха съобщени.
Вече отстраненият шеф на НЕК на практика потвърди позицията на работодателските организации. От месеци те алармират, че така нареченият свободен пазар на ток е силно изкривен и от началото на годината плащат на практика най-скъпата електроенергия в целия Европейски съюз. Те изпратиха и сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че токът от топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен, Габрово, "Брикел", "Бобов дол", както и ТЕЦ "Марица 3", част от които се свързват с енергийния бос Христо Ковачки, се продава на свободния пазар от свързания с тях търговец "Гранд Енерджи дистрибюшън". "Наличието на свързаност между собствениците на производствени мощности и субекта - търговец на свободния пазар, е концентрация, която създава условия за манипулиране на пазара", написаха работодателите в сигнала си до КЗК.
в. "Сега"
"Болниците искат по-високо доплащане от пациентите"
Болнични сдружения, които заедно обединяват всички действащи 363 болници в България, се обединяват във федерация и предлагат да се въведе задължително здравно застраховане. Това става ясно от позицията им, изпратена до медиите. Сред тях са Асоциацията на университетските болници, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Националното сдружение на областните многопрофилни болници и Сдружението на общинските болници в България.
В позицията са включени три първоначални искания, с които да се преодолее недофинансирането в здравната система. Първата мярка е да се определят реални и единни цени на медицинските услуги. Втората е да се освободят доплащанията за прегледи и лечение. На следващо място болничните директори и собственици искат да се определят източниците за дофинансиране на лечението.
В момента има таван за плащане на избор на екип за лечение в болницата, който е 900 лева, и за избор на лекуващ лекар – 500 лв. Отделно от това болниците могат да събират допълнителни такси за медицински изделия и импланти, за по-добри битови условия, допълнителни прегледи и услуги. Те са длъжни да ги публикуват на видно място в клиниката, а отделно от това да ги качат на сайта си в интернет и да ги изпратят на здравното министерство за публикуване. Цените на всички болници са били качени на 25 и 26 юли на сайта на МЗ.
Основен източник за плащане на работата в болниците е здравната каса, като в най-добрия случай в най-голямата частна болница от нея идват 75% от приходите на клиниката. В повечето случаи плащанията от здравната каса се колебаят между 80 и 100%, а пациентите доплащат сравнително малки суми.
в. "Капитал"
"Автомагистрали" е получила с анекси 160 млн. лв. за поддържането на "Хемус"
Вместо първоначално обявените 15 млн. лв. държавната компания "Автомагистрали" е получила 160 млн. лв. по договора си от 2015 г. за поддържане на 78 км от "Хемус" между София и Ябланица. Това става ясно от отговори, които "Капитал" получи от Агенция "Пътна инфраструктура" по Закона за достъп до обществена информация.
Дружеството "Автомагистрали" е с принципал регионалното министерство, но възложител на поръчката е пътната агенция, която обаче също е на подчинение на същото ведомство.
Нарастването с над 10 пъти на плащанията по договора за поддръжка на магистрала "Хемус" най-вероятно се е случило под претекста "аварийни" или "превантивни" ремонти. Без да се обявяват нови търгове, се раздават стотици милиони, допълнително отпуснати от правителството: например през 2015 г. така бяха дадени 100 млн. лв. за ремонт на магистралите "Тракия" и "Хемус".
Освен това АПИ е удължила въпросния договор на "Автомагистрали" с допълнително споразумение. Той е изтекъл на 29 май т.г., но още не е избрана нова фирма, която да поддържа участъците на "Хемус". Според анекса, подписан май 2019 г., сумата, която трябва да им се плати, е максимум 2 млн. лв.
Пак без конкурс държавата избра "Автомагистрали" да строи липсващите 134 км от "Хемус" за над 1.3 млрд. лв.
За какво се плаща - не е ясно
В отговорът на АПИ по ЗДОИ се вижда, че точната сума, изплатена на "Автомагистрали" между 29 май 2015 г. и 1 юли 2019 г., е 160 052 658 лв., като е начислена по 153 фактури. По девет от тях плащането предстои.
"Капитал" поиска информация и за предмета на дейността, за която е изпълнено всяко плащане. АПИ обаче е отговорила общо и неясно, като просто е цитирала предмета на поръчката - превантивно, текущо, зимно поддържане и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации.
Вероятно най-голямата част от 160-те млн. лв. е свързана с ремонти на съоръженията по "Хемус" - тунели и виадукти. Само стойността на тунел "Витиня" е малко над 32 млн. лв., като само за тръбата в посока Варна сумата е 27 млн. лв., сочеше справка от АПИ, получена от "Капитал".Тръбата в посока Варна в тунел "Ечемишка" пък е ремонтирана за 13 млн. лв. между август 2016 г. и юни 2017 г.
в. "Капитал"
"Ловят риба и карат моторни шейни в парк Рила"
Три сигнала - за риболов, каране на моторни шейни и бракониерство в защитената територия на Национален парк Рила, са постъпили в едноименната дирекция към екоминистерството от началото на годината досега, съобщиха оттам пред „Монитор", след като мъж по бански пък беше заснет да се къпе в Рилски езера, където влизането във водите е строго забранено. Все още не е ясно дали става въпрос за наш или чуждестранен турист, както и кога точно мъжът е навлязъл в едно от най-красивите езера - Окото.
„Човекът, който е изпратил сигнала до медиите, не се е свързал с нас. Поради тази причина ние нямаме нищо, върху което да работим, за да установим кой е нарушителят и той да бъде глобен. Смятам, че това не е коректно, тъй като и на сайта, и на табелите в района има телефони за връзка с НП Рила. Хората, които подават сигнали, се свързват своевременно с нас, за да можем ние да организираме акция и да заловим нарушителите. И към момента в района има дежурни 4-ма служители и един, който е паркова охрана в района", коментира директорът на НП Рила Красимир Андонов. Освен по телефона и на електронната поща сигнал може да бъде подаден и на служителя на терен, който веднага трябва да реагира и да извърши проверка, обясниха от дирекцията.
По думите на Андонов служителите към парка стоят на границата на защитената територия, за да не допускат навлизането на автомобили в района. „Ако бяха сигнализирали навреме на нашите телефони, буквално за минути щяхме да достигнем до нарушителя и той да бъде установен", категоричен беше Андонов. Обмисляни са и варианти за поставянето на камери, което обаче на този етап е невъзможно. Служители към НП Рила коментират, че почти моментално видеонаблюдението ще стане обект на посегателство, а няма как до всяка камера да бъде назначена охрана, която да я пази.
Последният случай в парка бил с един от системните нарушители, който се спречкал с парковата охрана в опит да навлезе с джипа си в района, за да закара туристи до хижа „Рилски езера". „Този човек преди време дори удари наш служител. Има съставени и редица наказателни постановления, които той не си е платил, тъй като няма нищо на негово име и реално няма какво да му се отнеме. Този човек е изключително проблемен", обяви още Андонов.
Той посочи, че санкциите за нарушаване на правилата за влизане в езерата са от 500 до 5000 лв. за физически лица. Предвидените глоби за фирми пък са от 1000 до 10 000 лв.
в. "Монитор".
