"Собствениците на БМФ на съд за 52 млн. лв.
Според АППК братя Домусчиеви не са спазили приватизационния договор"
Държавата ще търси неустойки за над 52 млн. лв. от собствениците на Параходство "Български морски флот" братята Кирил и Георги Домусчиеви за неизпълнени ангажименти по договора за приватизация. Става дума за запазване на тонажа на корабите, за численост на персонала и за повишаване на заплатите им до края на 2018 г., когато изтича десетгодишният контрол върху изпълнението на условията по сделката.
Дружеството "Кей Джи Маритайм Шипинг", притежавано от "Адванс Пропъртис" на Домусчиеви, което държи 70% от БМФ, е било глобено заради тези нарушения с над 52 млн. лв. през септември 2019 г. от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), в каквато се преобразува през октомври Агенцията за приватизация, твърди Медиапул. Санкцията за 52 252 446 лв. обаче не е била платена в законово установения срок и поради тази причина ведомството предвижда да заведе до дни иск срещу "Кей Джи Маритайм Шипинг" пред Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата. Именно тази санкция се опитаха да избегнат през 2016 г. Домусчиеви, когато поискаха от Арбитражния съд на БТПП да се произнесе по спора им с тогавашната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за промяна на приватизационния договор. Решението бе в полза на собствениците на БМФ, но създаваше предпоставки за неизпълнение и на редица други приватизационни договори, сред които и този за раздържавяването на "Булгартабак", чиито цигарени фабрики на практика вече не работят, макар да не е минал 10-годишният задължителен период на работа.
След скандал в управляващата коалиция и намесата на бившия вицепремиер Валери Симеонов, решението в полза на БМФ, което по тогавашни оценки щеше да им спести над 58 млн. лв. глоба, бе обжалвано пред Върховния касационен съд. Той върна делото в БТПП за ново разглеждане и арбитражът прекрати производството си по казуса защото изведнъж откри, че няма компетентност да го разглежда.
Срокът на 10-годишния период на следприватизационния контрол на договора за приватизация на 70% от капитала на БМФ с "Кей Джи Маритайм Шипинг" изтече в края на 2018 г. Според контракта, до 30 юни 2019 г. купувачът трябваше да отчете изпълнението на поетите ангажименти. Той обаче не е направил това и му е наложена глоба от 11 хил. евро, която е платена, обясниха от АППК.
Освен това за поредна десета година е било установено, че не се поддържа записаната в приватизационния договор средносписъчна численост на плавателния състав. Макар флотът, който допреди приватизацията е имал над 2800 служители, да е бил длъжен да поддържа персонал от 2360 заети между 2012 и 2019 г., през 2017 г. те са били само 907 души.
в. "Дума"
"Българският шеф - най-строг към жените"
Шефовете в България са най-строги и взискателни към жените спрямо работодателите в останалите страни от ЕС. През 2018 г. 31% от работещите жени в ЕС са били на непълно работно време, както и 9% от мъжете, сочат данните на Евростат. Това дава възможност на жените да се грижат за децата си като например да ги взимат от училище, както и да вършат редица домашни задължения. В това отношение България е на последно място в ЕС като само 2% жените работят на непълно работно време, а делът на мъжете е още по-нисък - 1,7%. Най-близо до нас е Унгария с 6,3% работещи почасово жени.
Холандия е на първо място в почасовата заетост, където 76% от жените работят по този начин. Челната тройка се допълва от Австрия и Германия където над 46% от работещите жени са заети почасово. В Белгия делът на почасово заетите жени е 41%, а във Великобритания - 40%.
Същевременно редица фирми в България с чуждестранни собственици и началници държат жените да стоят плътно по 9 часа на работното си място и да ползват регламентирана обедна почивка, въпреки че в техните държави много често не се работи по тези правила.
По отношение на общата заетост няма голяма разлика между България и ЕС. У нас работят 63,9% от жените, а общо за ЕС са заети 63,3% от дамите.
Когато работят, мъжете обикновено заемат по-високи позиции от жените, показват още данните на Евростат. Например само около една трета (34%) от мениджърите в ЕС са жени. Най-голям е делът на ръководните постове, заети от дами, в Латвия (45%), Полша (42%), България, Литва, Унгария и Швеция (всички по 39%). А най-малко жени шефове има Кипър (17%), Люксембург (25%), Холандия (26%), Чехия, Дания, Гърция и Италия (всички по 27%).
в. "Труд"
"Мениджърът на 2019: Благосъстоянието идва от бизнеса, но от него по-важно е само образованието"
Благосъстоянието идва от бизнеса, но от него по-важно е само образованието.
Тази позиция на Светла Несторова предизвика подкрепа с бурни аплодисменти от десетки собственици и ръководители на компании в Националната опера.
Главният изпълнителен директор на "Булстрад живот Виена иншурънс груп" стана мениджър на годината в конкурса на списание "Мениджър".
Светла Несторова от 15 години ръководи застрахователната компания, но за първи път попада в десетката на най-добрите мениджъри. Приходите на бизнеса на компаниите финалисти надхвърлят 625 милиона лева.
Светла Несторова спечели конкурса от раз и получи наградата от президента Румен Радев.
Компанията ни след 5 дни ще навърши 25 години. Никога не сме се осмелявали да кандидатстваме за конкурса, защото не сме се мислели за достатъчно големи, но се оказа, че работейки, сме станали лидер на пазара и не сме разбрали, че задаваме тенденциите, сподели развълнувана Несторова. Тя пожела на всички да не забравят това, което смятат за ценно, защото само от тях зависи да го сбъднат. Но и че това, което създаваме за себе си и децата си, трябва да го правим заедно.
Останалите 9-има финалисти в конкурса бяха Асен Гзоргиев, изпълнителен директор на "Ейч Пи Инк. България", Весела Илиева - на "Юник Естейт", Доброслав Димитров на "Империя Онлайн", Мариела Маджарова на "Телерик Електроникс", Мария Гоашнова на "Дентсу Иджис Нетуърк България", Радослав Николов на SAP Labs България, Христо Христов на "Дискордиа", Георги Заманов на "Алианц банк България" и Димитър Гълъбов на "Съдърланд България".
в. "24 часа"
"Българите смятат, че демокрацията е в опасност"
30 години след падането на Берлинската стена и старта на промените хората в Източна Европа масово смятат, че резултатите от мирните им революции не са на очакваното равнище. Българите не вярват, че изборите са честни, и смятат, че демокрацията в страната е в опасност. Това сочи анализ на фондация "Отворено общество" на резултати от проучване на YouGov.
Анкетирани са били 12 500 души в България, Чехия, Полша, Румъния, Словакия и Германия. В България в проучването са участвали 1500 души.
76% от анкетираните българи не вярват в честността на изборите, което ги нарежда на първо място сред проучваните държави. В Румъния и Унгария малко над половината анкетирани изразяват съмнения в свободния вот, а в Германия - под 1/5.
Българите са и най-притеснени за върховенството на закона. Според 74% то е застрашено. Подобни са и резултатите в Словакия и Румъния, където на това мнение са съответно 70% и 68% от анкетираните.
Повече от половината българи - 56%, смятат, че демокрацията е в опасност. 61% се страхуват да критикуват публично правителството.
„Либералните ценности, които на практика свалиха комунизма, в момента са заплашени от надигащия се популизъм. Но въпреки възхода на популизма и политическия климат духът на недоволство и готовност за промяна съществува", отбелязват авторите на анализа на "Отворено общество".
в. "сега"
"22 школа учат хлапета със специални потребности"
22 училища и детски градини предлагат иновативно обучение за хлапета със специални образователни потребности.
В списъка влизат три прогресивни училища, които се фокусират върху напредъка на детето и това какви са неговите нужди. 13 пък са частните образователни институции, в които се следва педагогическа система „Монтесори", сочи проверка на „Монитор" в регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Те се допълват от шест иновативни школа, които са избрали различения педагогически подход в отделни свои паралелки, посочват от МОН.
Учениците, които се обучават в прогресивните училища, техните родители и учители са общност. Хлапетата в един клас са не повече от 20-22, като на всеки десет има по един педагог. Всеки малчуган следва индивидуален план за учене заедно с учителите и родителите.
„Това дава възможност фокусът да е върху ученето и напредъка на детето какви са неговите нужди, за да може да се придвижи напред. Може да се окаже, че причината да не напредва по даден предмет е различна и то има някакви други нужди, които му пречат", обясни основателят на мрежата прогресивни училища Явор Джонев. В прогресивните училища гледат на образованието като развитие на цялостната личност. За целта имат три направления на обучение - традиционните, мета и изследователски предмети. Вместо с оценки напредъкът на децата се следи по списък от компетентности, които трябва да бъдат развити по даден предмет. Важното е всеки да овладее базовото ниво.
В две от прогресивните училища има по 1-2 хлапета със СОП, но в третото тази есен стартира специален клас от 9 деца с аутизъм. То е по иновативен проект, разработен от Фондация "Образователно равенство - Аутизъм - България". За всеки малчуган е разработен индивидуален учебен план, който се променя успоредно с прогреса на детето. Работата се осъществява по специализирана образователна програма под супервизията на Ана Лоининг, сертифициран обучител по прилаганите 4 вида терапии с 18-годишен ефективен опит. Програмата включва 32 урока, които в себе си интегрират тези четири терапии. Всеки от тях има репертоар, като едно нещо се смята за усвоено само когато се повтори три пъти в един и същи ден и три различни ситуации пред три различни специалисти. Например при имитиращия - първо се започва с повтаряне на движение, видяно от учителя, докато не започне детето да го изпълнява под вербална команда. Самото обучение през деня пък има три нива - учебно, игрово и в психомоторната зала. След това за децата се провеждат и извънкласни занимания - сугестопедия, йога, плуване, музика, които отново са в училището и така родителите не трябва да обикалят града. През цялото време с всяко дете работи различен специалист, които също се обучават успоредно с децата.
в. "Монитор".
