"Вноската на България в бюджета на ЕС скача с 50%"

Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи средно с около 50% в следващия 7-годишен бюджетен период (2021 - 2027 г.) в сравнение с предходния (2014 - 2020 г.). Това става ясно от нови технически изчисления по бъдещата финансова рамка на съюза, представени в Брюксел. Справката на ЕК показва, че в периода от 2014 г. до 2020 г. България плаща средно по 460 млн. евро вноска в европейския бюджет, докато през следващия седемгодишен период сумата ще нарасне до 680 млн. евро средногодишно, което е увеличение с около 50%. Разпределена по години, сумата ще нараства плавно. През 2020 г. например е планирано България да внесе около 520 млн. евро, докато през 2027 г. сумата трябва да достигне 710 млн. евро. В официалния проектобюджет на Министерството на финансите за догодина е заложена вноска за евробюджета, която е доста по-висока от планираната от Еврокомисията - 1.4 млрд. лв., което е около 710 млн. евро. За сравнение, в Бюджет 2019 е записана сумата от 1.28 млрд. лв. МФ се презастрахова и за следващите бюджети, като за 2021 г. е заложило вноска от 1.54 млрд. лв., а за 2022 г. - 1.67 млрд. лв. 

Намаляване на средствата по кохезионната и общата селскостопанска политика и увеличаване на парите за климата и програмите за изследвания, иновации и образование - така накратко изглежда предложения от Европейската комисия бюджет за следващия 7-годишен период. Заради Брекзит, с който се губи значителна част от средствата в европейския бюджет и обявените нови приоритети на следващата Европейска комисия, се налага преоценка на кохезионната и селскостопанската политика, които според Комисията трябва да бъдат модернизирани. На практика това означава, че за кохезия ще бъдат заделени малко над 0.3 на сто от брутния национален доход на 27-те страни-членки, като за миналия седемгодишен период процентът е бил почти 0.4 на сто, предава БНР. Още по-голямо свиване има при селскостопанската политика, за която са предвидени почти толкова при над 0.4 на сто за периода 2014-2020 г. За сметка на това комисията предлага да се увеличат разходите по програми за изследвания и иновации и образование като "Хоризонт 2020", "Еразъм+", за управлението на границите, фонда за сигурността и създаването на нови програми като "Цифрова Европа" и фонда за отбрана.

в. "Дума"

"Средно по 1200 лева бонуси за детските учителки"

Средно по 1200 лева бонуси ще получат директори на детски градини, както и училищните директори. Това стана ясно от решение на правителството, с което се отпускат 4 561 692 лв. за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от директорите на общински детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и центрове за специална образователна подкрепа.

Учителите получават също допълнителни възнаграждения, но по друга система. От общата сума 2 056 800 лева са за 1714 директори на детски градини, 2 356 378 лева -за 1941 директори на училища, 140 859 лева са за 120 директори на центрове за подкрепа за личностно развитие и 7655 лева за 7 директори на центрове за специална образователна подкрепа. От решението на правителството става ясно, че сумите се осигуряват за сметка на намаление на разходи бюджета на образователното министерство за тази година.

След вчерашното заседание на Министерския съвет стана ясно, че само за миналата 2018 година близо 500 000 души с увреждания са получили подкрепа със средства от държавния бюджет. Министрите приеха доклада за изпълнението на Националната стратегия за хората с увреждания в периода 2016-2018 г., а за миналата година от хазната са изплатени добавки за социална интеграция в размер на 151 568 051 лева.

в. "Труд"

"Вървят преговори всички пенсии да се преизчисляват на база 2015 г."

За първи път от повече от десет години държавата дава знак на пенсионерите, че пенсиите, които вземат, може да бъдат преизчислени върху по-висок осигурителен доход и така да бъдат увеличени с повече от планираните 6,7%.

Националният осигурителен институт е направил изчисления за преизчисление на пенсиите на базата на осигурителния доход за 2015, 2016 и 2017 г., съобщиха от институцията. Шефът на НОИ Ивайло Иванов пък е дал изчисленията на пенсионерските организации и им е препоръчал да поискат от депутатите да предвидят такова преизчисление.

НОИ за първи път помага по този начин на пенсионерските организации, до този момент обикновено със сметките си парираше техните искания за преизчисляване на пенсиите.

Пенсионерските организации се обединили, че е най-разумно да поискат преизчисление със средния осигурителен доход от 2015 г. Неговият размер е 726,40 лв., което според разчетите на НОИ би довело до допълнителен разход

от 133,3 млн. лв на месец за 2020 г. Другото искане на пенсионерските организации е за минимална пенсия от 300 лв.

в. "24 часа"

"Банките до последно ще държат високи такси за преводи в евро"

Българските банки до последно ще държат високи таксите за преводи в евро. Директивата на Брюксел, която задължава нашите трезори да свалят цената на трансграничните еврови преводи до нивото на преводите в левове, влиза в сила от 15 декември. Поправката в закона за платежните услуги, която въвежда директивата у нас, също ще влезе в сила от тази дата. В сряда Министерският съвет одобри поправката в закона. Според нея доставчиците на платежни услуги трябва да начисляват "еднакви такси за презгранични плащания в евро в рамките на ЕС и за плащания в левове в страната".

В навечерието на тази промяна обаче повечето трезори у нас вдигнаха таксите по преводите в левове. От началото на октомври цената на тази услуга е повишена с около 1 лев и вече достига средно 4 лева. Вероятно това няма да е последното повишение преди 15 декември. България стана отрицателен пример в цяла Европа, след като анализ на "Делойт" показа, че българите плащат най-високите такси за трансгранични преводи в евро. Средната цена у нас за превод на 100 евро е близо 20 евро, което е два пъти повече от тази в Румъния - втората страна в ЕС с най-високи такси. Гражданите от другите страни, включително и извън еврозоната като Швеция и Полша, плащат символични такси под 1 евро. В момента поне девет банки у нас събират от 30 до 60 евро за преводи от 300 евро.

С промените в закона за платежните услуги се въвежда забрана дружество, което не притежава лиценз за предоставяне на платежни услуги или за издаване на електронни пари, да използва в своето наименование подобни думи или да рекламира, че извършва подобна дейност. Лицата, които придобиват 3 или повече от 3% от акциите или дяловете в дружество за платежни услуги или за електронни пари, занапред трябва да уведомят за това БНБ. Централната банка ще трябва да прецени дали тези лица биха могли да навредят на надеждността или сигурността на платежната институция или дружество за електронни пари.

в. "Сега"

"353 бронирани коли фучат по пътищата в страната"

Едва 353 са пътните превозни средства с обозначението с SB - бронирано МПС в кода на каросерията от общо близо 3 милиона регистрирани леки и специални автомобили. Това обаче не включва обикновените автомобили, които са преминали през модификации, осигуряваща сигурността на шофьора и пътниците.

Макар да не е трудно да се намери подобна услуга за защита на автомобила, тя е рядко търсена, споделят експерти. Най-често те се използват от публични личности - дипломати, артисти или бизнесмени, както и от шофьори, пренасящи ценни стоки или големи суми пари.

Голяма част от специалните превозни средства са с високи нива на защита - автомобилите на Държавна агенция „Национална сигурност", Народното събрание, Националната служба за охрана, както и на Главна дирекция „Охрана".

Дългогодишният автомонтьор Христо Василев разказа пред „Монитор", че сред най-търсените нива за защита са от първа до десета, които са подходящи за градски условия. От 1 до 5 издържа на нападение или стрелба, от 5 до 9 предпазва от 9-милиметрово оръжие, а 10 предпазва и от стрелба със снайпер, като за тази цел се увеличава многократно дебелината на стъклата и те достигат до 28 мм. От 10-о до 14-о ниво на защита представлява военна бронировка и при нея модификациите са видими.

Според специалиста няма кола, която да не може да бъде бронирана, стига тя да има мощен двигател. При монтирането на защитата се сменя и окачването на автомобила, както и амортисьорите и спирачките, тъй като той става двойно по-тежък.

в. "Монитор"

"Защо се бавят новите станции на метрото"

Строителството на станциите в централната градска част ще завърши няколко месеца по-късно от прогнозния срок

Въпреки че по думите на Йорданка Фандъкова строителството на новите шест станции от третия метродиаметър трябваше да e приключило в началото на октомври, около тях все още има заграждения, които показват, че работата продължава. Табелата на "Попа", която подсказваше за изтеклия срок, беше премахната, но въпросите остават.

Оказва се, че всъщност има проблем и строежът на метрото ще се забави поне с два месеца - нещо, за което не се говореше преди изборите.

в. "Капитал".