"Депутати предлагат до 10 години затвор за нелегален превоз"
Нелегалният превоз на пътници да бъде криминализиран, предлагат депутати от различни парламентарни групи. Затвор от 3 до 10 години заплашва всеки, който без разрешение, регистрация или лиценз, извършва превоз.
За предложенията в Наказателния кодекс за инкриминиране на возене на пътници без лиценз пръв написа „Монитор“ още в началото на януари т.г. Наказанията бяха договорени от превозвачите с премиера Бойко Борисов на среща с основна точка за намаляване на обхвата на тол системата. За налагане не само на глоби превозвачите настояваха от години, но едва сега влизат в парламента.
По-леко ще бъдат наказвани, от 3 до 5 години и конфискация на МПС-то, нарушителите, които извършват превоз без разрешение, регистрация или лиценз. Упоменато е, че лиценза може да е издадено и по регламент на европейска институция. По-сурово, с лишаване от свобода от 5 до 10 години, но и глоба от 5 до 10 хил. лева, ще бъдат наказвани провинилите се, ако получават от дейността си и значителни неправомерни доходи. Записано е, че съдът може да постанови и конфискация на част или цялото имущество на дееца. Същото наказание може да отнесат и сговорили се „нелегални превозвачи“, ако фалшифицират документ.
Припомняме, че досега шофьорите, работещи чрез платформи за таксиметров превоз или возещи пътници срещу пари с бусове, можеше да бъдат единствено глобявани Най-много водачите, извършващи обществен превоз по смисъла на Закона за автомобилни превози, отнасяха по 2000 лева глоба.
в. "Монитор"
"ЕК призова няколко страни да представт бързо плановете си за енергетиката и климата"
Европейската комисия призова няколко страни, сред които и България, да представят бързо плановете си за енергетиката и климата, които смятат да приложат, за да намалят парниковите газове до 2030 г. в ЕС, разкриват източници от ЕК. Страните членки имаха срок до края на 2019 г. да предадат окончателните си планове, за да изпълнят ангажиментите, поети от ЕС в рамките на Парижкото споразумение за климата. ЕС обеща да намали с 40% парниковите си емисии до 2030 г., спрямо нивата от 1990 г. Но ЕК на Урсула фон дер Лайен иска да постигне още повече и визира намаляване с 50% и даже с 55%, като се надява да може да предложи тези цифри на страните членки през лятото. Досега 19 страни от ЕС са представили националните си планове. Деветте закъсняващи са Франция, Германия, Испания, Ирландия, България, Люксембург, Румъния, Словения, както и Обединеното кралство, което излезе от ЕС миналата седмица.
в. "24 часа"
"Държавата си завъди хазартен "Джурасик парк"
Според автора Юлияна Бончева "плеяда" политици са обслужили "разцвета на частните лотарии", а сега преразпределят бизнес територии. "След време Конституционният съд ще се произнесе, че не може да има държавен монопол" и тогава депутатите и правителството ще са принудени да допуснат частни фирми. Така "бизнесът ще отиде в правилните ръце", допълва Бончева.
в. "Сега"
"Знак от Бога е снегът
Този сняг категорично ни показва, че Господ има милост над нас", цитира вестникът троянския йеромонах Стефан, който в края на миналата седмица отслужил молебен заради сушата. Насрочени са още ритуали за следващата седмица, пише вестникът.
в. "Труд"
"Фиксираният курс на лева отпада от закона"
Цената на родната валута ще зависи от парламента
След влизането на България в чакалнята на еврозоната т. нар. механизъм ERM II, което се очаква да стане през април, валутният курс на лева вече няма да е записан в закон, а ще се договаря с държавите от еврозоната, Дания и Европейската централна банка. Промяна на курса на лева обаче няма да може да се прави без решение на парламента. За целта депутатите трябва да променят гласуваното от тях миналата седмица решение. Това следва от гласуваните на второ четене вчера промени във Валутния закон, с които се изменя ключовият член 29 от Закона за БНБ, който до влизането в ERM II ще пази съотношението 1.95583 лева за едно евро.
Според приетия текст след влизането в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото ще е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в механизма (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ. За вземането на решение за курса ще е нужно взаимно съгласие в ERM комитета, което означава, че съотношението евро/лев няма да може да се изменя без положителните становища на българския министър на финансите и на управителя на БНБ. За да е сигурно, че двамата няма да одобрят решение за курс, различен от сегашния, Народното събрание прие и решение, в което пише, че "министърът на финансите и управителят на БНБ предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 лева за едно евро". В него се допълва още, че "България не участва в механизма ERM II при централен курс, различен от 1.95583 лева за едно евро".
За разлика от закона, решението на парламента може да се смени за един ден, тъй като се приема с едно гласуване, но трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник", за да влезе в сила. То все пак осигурява прозрачност на процеса, тъй като заседанията на т. нар. ERM комитет, който решава въпросите за валутния курс, по правило са секретни, а решенията му се обявяват през уикенда, за да не влияят на пазарите. Допълнителното решение на парламента, което бе прието миналата седмица, дойде след скандала около тайното прокарване на промените. Той наложи допълнителни гаранции, че изпълнителната власт и БНБ нямат да се поддадат на натиск за промяна на курса от други държави или ЕЦБ. Според депутатите от ГЕРБ и ДПС, финансовия министър Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев решението на парламента е достатъчна гаранция, че курсът на лева няма да се променя до влизането в еврозоната. Единствено БСП гласува против текста на Менда Стоянова и не подкрепи решението на парламента.
С промените във Валутния закон се прецизира разпоредбата, свързана с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. В тази връзка се предвижда изрично да бъде закрепено в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
в. "Дума".
