В понеделник в Брюксел ще се проведе заседание на финансовите министри на еврозоната, на което се очаква те да вземат решение за отблокиране на заем от 130 милиарда евро за Гърция. Припомняме ви, тази тема трябваше да бъде обсъдена още на 15 февруари (сряда), но буквално в последния момент министрите отложиха срещата си.

Какви са настроенията в южната ни съседка и какви коментари направиха ключови европейски фигури в навечерието на срещата, може да прочетете по-долу.

72,7% от гърците искат страната им да остане в еврозоната, но само половината считат, че това е възможно, сочи обществено допитване, оповестено от гръцкия ежедневник "Риъл Нюз", предаде БГНЕС.

Освен това броят на гърците, които биха гласували за някои от големите политически партии в страната, достигна най-ниското си ниво от 1974 г. насам. Консервативната партия "Нова демокрация" ще спечели 19% от гласовете на избирателите, с близо 2% по-малко спрямо изследването през декември, а социалистическата партия ПАСОК, която спечели изборите през 2009 г. и има мнозинство в парламента, би получила 8,2%, показват резултатите от допитването. Това е с близо 4% по-малко спрямо предишната анкета.

Демократичната левица се ползва с подкрепата на 10,1% от избирателите, а Комунистическата партия би спечелила 8,8%. Радикалната левица има подкрепа от 4%, а крайнодясната партия ЛАОС ще получи 3,4% от гласовете на избирателите.

От друга страна популярността на лидерите на основните политически партии в Гърция продължава да намалява. Най-непопулярен е бившият премиер и лидер на ПАСОК Георгиос Папандреу, когото не одобряват 80,4% от анкетираните. Следват лидерът на "Нова демокрация" Андонис Самарас с неодобрение от 63,2% и лидерът на Демократичната левица Фотис Кувелис с 36,6%.

60% от участниците в допитването искат провеждането на парламентарни избори незабавно или след подписването на споразумението за опрощаване на гръцкия дълг с частните кредитори. 30,8% от анкетираните искат изборите да се състоят между средата на тази година и края на 2013 г.

Днес (19 февруари) около 1500 души се събраха в центъра на Атина по призива на синдикатите, за да протестират срещу мерките за икономии, приети от гръцкото правителство, за да осигури втори спасителен пакет за страната, предаде Франс прес. Мерките предвиждат 22-процентно съкращение на минималните заплати и намаляване с пенсиите от над 1300 евро с 12%, отбелязва агенцията.

Пред парламента се събраха демонстранти, носещи плакати, които критикуват одобрените от коалиционното правителство мерки за съкращаване на разходите. "Бедността и гладът нямат националност", гласеше един от лозунгите на протеста. Лозунг на крайната левица, която организира втора демонстарция по-късно следобед, призовава за "безсрочна стачка и бунт", а друг приканва депутатите да напуснат страната.

Новата демонстрация се провежда седмица след протести, белязани от насилие заради гласуваните от гръцкия парламент мерки.

Междувременно германският финансов министър Волфган Шойбле заяви за седмичното издание Tagesspiegel am Sonntag, че няма смисъл от разсрочване на спасителната програма за Гърция, предаде Reuters, цитирана от БТА.

"Ако Гърция получи всички необходими одобрения и приложи реформите и изясни останалите въпроси, тогава ще може да получи вторият спасителен пакет", заяви Шойбле. "Споразумение на етапи или стъпка по стъпка не би било конструктивно". "Ще вземем решение за цялата програма в понеделник", добави той.

Източници заявиха за Reuters в сряда, че финансови представители на еврозоната обмислят начини за отлагане на част или на цялата сума на спасителната помощ от 130 милиарда евро за Гърция.

В същото време обаче австрийският финансов министър Мария Фектер заяви, че финансовите министри от еврозоната изглеждат готови да одобрят спасителния пакет за Гърция утре. Запитана в телевизионно интервю дали предполага, че утре ще се стигне до споразумение и Гърция ще остане в еврозоната, тя заяви: "В момента изглежда, че ще стане точно така. Утре ще има интензивни преговори по механизмите за контрол".

"Не мисля, че има мнозинство, което би подкрепило избирането на друг път, защото един различен път би бил изключително тежък, скъпоструващ и носещ загуби", добави Фектер.

"Гърция трябва да спре да търси изкупителни жертви в чужбина за проблемите си и да работи повече, за да излезе от икономическия хаос", заяви от своя страна европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг. Тя направи изказването си в интервю за австрийския всекидневник "Куриер", предаде Агенция "Фокус".

"Бих искала гърците да се концентрират върху възстановяването на страната си, вместо да хвърлят вината върху изкупителни жертви извън Гърция за положението си", заяви Вивиан Рединг, която е и вицепрезидент на Европейската комисия.

"Солидарността не идва безплатно, Гърция трябва също така да спечели тази помощ", подчерта Рединг в интервюто.