Президентът на Европейската централна банка Марио Драги защити европейската интеграция, заявявайки, че Европейският съюз “носи погрешно отговорност“ за решения, които принадлежат на отделните страни - членки. В един свят, в който относителният размер на Европа се свива и където технологиите, околната среда и пазарите се разпространяват извън националните граници, въпросът за съвместно действие като начин за възстановяване на производителността е по-силен от всякога, посочи Драги в своя вчерашна реч в Лозана при получаване на награда от Фондация “Жан Моне“. 

Няма съмнение, че днес ние сме изправени пред предизвикателства, които могат да бъдат адресирани единствено от страни в Европа, действащи съвместно, допълни шефът на ЕЦБ. 

Марио Драги отбеляза, че понякога се твърди, че паричният съюз е причина за нисък растеж в някои части на еврозоната. Но ние видяхме, че за страните, които прилагат структурни реформи и поддържат стабилна фискална политика, единната европейска валута не е пречка за успеха. На срещата през миналата седмица ЕЦБ запази очаквано без промяна лихвените си проценти и провежданите стимулиращи парични политики.

На пресконференция след заседанието Драги приветства доказателствата за икономическо възстановяване, но в същото време заяви, че централните банкери не са обсъждали намаляване на стимулите, включващи отрицателна депозитна лихва и програмата за закупуване на облигации в месечен размер на 60 млрд. евро, известна като “количествени улеснения“. 

Във вчерашните коментари по време на награждаването си в Лозана, Марио Драги каза, че европейските политици трябва да се справят с някои от основните причини, будещи тревоги у гражданите в Европа. Ако гражданите на ЕС подкрепят идеята, че съвместното действие може да подобри техния живо, те трябва да видят, че действията в областите, за които е отговорен съюза, са ефективни. Изявлението на президента на ЕЦБ не беше насочено към конкретни дебати, водени в определени европейски държави. 

Въпреки това неговата защита на интеграцията в ЕС идва само дни, преди важните президентски избори във Франция тази неделя, в които ще участват двама кандидати, имащи корено противоположни визии за бъдещето на обединена Европа.

Кампанията на крайно десния кандидат за президент Марин Льо Пен е срещу европейските институции и за оттегляне на Франция от еврозоната. Нейният противник - центриста Емануел Макрон пък е твърдо за оставане на страната както в рамките на ЕС, така и в единната европейска валута. Междувременно, последни проучвания на общественото мнение във втората по сила икономика на еврозоната показват, че на балотажа на 7-и май за Макрон биха гласували цели 62% от французите спрямо едва 38%, които биха подкрепили Льо Пен.