Президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето върху Закона за инвестициите в частта му за получаване на българско гражданство.

Това съобщи самият той днес в района на Пловдив, където е на посещение във връзка с представянето на две големи инвестиции на европейски фирми у нас.

С промените, приети от Народното събрание на второ четене преди седмица, се дава възможност на чуждестранните инвеститори да придобият българско гражданство, ако са направили определени инвестиции у нас.

"Смисълът на този закон е да облекчава живота на инвеститорите. В тази връзка аз не мога да се съглася с някои от неговите заключителни разпоредби", коментира Плевнелиев, имайки предвид изискването инвеститорите да са направили вложения в размер на 4 милиона лева и да са разкрили най-малко 50 работни места за български граждани, за да получат гражданство от държавата.

Плевнелиев даде за пример Германия, където тези изисквания са съответно: 5 работни места и 250 хиляди евро. "Трябва ли да се правим на по-важни от германците? Много се надявам след като върна закона, в парламента да се проведе качествен дебат по него", каза още държавният глава.

Той допълни: "Това е забранителен режим".

Промените в Закона за насърчаване на инвестициите предстои да бъдат разгледани и от Правния съвет към президента, който да направи обстоен преглед на целия закон и да подготви мотивите, които ще бъдат обявени следващата седмица, се казва в съобщение на прессекретариата на държавния глава.

Там се допълва, че промените са мотивирани с желанието да се насърчат инвестициите в страната. Президентът счита, че промените, внесени между първо и второ четене, не постигат тази цел, а напротив, новите условия, приети в Закона за чужденците, създават една допълнителна пречка пред чуждестранните инвеститори, въвеждайки ненужно завишени изисквания за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване (да са внесли в капитала на българско търговско дружество най-малко 4 милиона лева като съдружници или акционери с поименни акции, притежаващи 50% от капитала на дружеството, в резултат на което да са извършени инвестиции в размер не по-малък от 4 милиона лева и са разкрити най-малко 50 работни места за български граждани).

Анализът на подобни разпоредби в страните-членки на ЕС, показва, че те са несравнимо по-облекчени по отношение на изисквания, при които се получава право на пребиваване (дългосрочно или постоянно) – Ирландия и Гърция – 300 хил. евро; Естония – 63 900 евро; Германия – 250 хил. евро и създадени 5 работни места и т. н. Нещо повече, световната практика показва, че този инструмент се използва за стимулиране на инвестициите в по-бедни райони и такива с по-висока безработица. В България са трите най-бедни региони в ЕС, допъват от прессекретариата на държавния глава.

Според Плевнелиев новото изискване е във вътрешно противоречие с някои от останалите текстове на закона. Като пример може да се посочи фактът, че от една страна, законът предвижда възможност да се даде разрешение за постоянно пребиваване при вложени 1 млн. лева в българска кредитна институция по договор за доверително управление, а за реална инвестиция се изискват 4 милиона лева и 50 работни места.

Президентът счита, че създаването на допълнителни изисквания и завишаването на критериите пред инвеститорите за получаване на разрешение за постоянно пребиваване не кореспондират с интересите на страната и с обявените от него и правителството приоритети в тази област.

От друга страна, в Закона за гражданството се създава чл.14а, който предвижда възможност за придобиване на гражданство по натурализация при по-облекчен режим след една година постоянно пребиваване и вложени допълнително не по-малко от 1 млн. лева в капитала на българско търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите.

Според президента този подход не отчита същността на гражданството като политическа и правна връзка на лицето с държавата. Тази връзка има траен и устойчив характер и от нея произтичат редица права и задължения, а българското гражданство вече означава и гражданство на ЕС. Преценката за това дали да се даде гражданство или не, не може да почива на финансови аргументи. Това е различен институт, той не е свързан по своята природа с правото да посетиш или да пребиваваш в една държава и спрямо него е погрешно да се прилага същият модел като при пребиваването.

И сега в чл. 16 от Закона за българското гражданство съществува възможност при особени заслуги към Република България в икономическата сфера лицето да получи гражданство при облекчен режим. Това дава достатъчно гаранции, че този инструмент може също да послужи за насърчаване и на инвеститори, но дава и възможност за конкретна преценка на ползата за държавата, без да я обвързва с количествени показатели, се казва още в мотивите, публикувани на сайта на държавния глава.

По тази причина президентът Росен Плевнелиев счита, че тези промени е добре да се върнат за допълнително обсъждане в Народното събрание.

Днес президентът коментира още, че е необходимо да се диверсифицират инвестициите у нас. Той посъветва правителството да помисли за Северозападна България, където вместо да се търсят крупни инвеститори, които да откриват 50 работни места с огромни вложения, е необходимо да се стимулира всяка възможност за осигуряване на работа - дори такава, която да разкрива по 3-4 работни места, макар и с по-малко инвестиции.