След като бяха разпределени най-високите постове в Европейския съюз, идва ред да бъде сформирана Европейската комисия. Две причини блокираха този сложен процес досега. Едната е, че "външният министър" на Европейския съюз е според Лисабонския договор и заместник-председател на Европейската комисия. Трябваше да се знае от коя страна членка е той, за да не иска от този страна да предлага свой комисар, пише кореспондентът на БТА в Брюксел Атанас Матев.

Втората е, че три страни все още не са определили своите кандидати. Постът комисар е много влиятелен, заелият го фактически става "министър в правителството на Европа". Освен това е и много добре платен, което също го прави силно примамлив, особено за централно и източноевропейските страни в Европейския съюз. Поради това апетитите за Европейската комисия са много големи и често затрудняват посочването на кандидати.

След Европейския съвет миналата седмица в Брюксел, който ликвидира първата причина, формирането на новата комисията вече може да започне. Страните в Европейския съюз /без Португалия, от която е председателят Жозе Мануел Барозу и Великобритания, гражданка на която е върховният представител за външната политика на съюза Катрин Аштън/ трябва преди всичко бързо да решат кого изпращат във висшия изпълнителен орган на Европейския съюз.

Председателят Барозу води предварителни консултации със страните, след това се среща с кандидатите, за да се запознае с тях, ако не ги познава. Той може да предварително да даде знак, че предлагана личност е неубедителна за него, заяви говорител на Европейската комисия.

Жозе Мануел Барозу ще следи също много внимателно дали сред предложените му кандидати за комисари има достатъчно жени. Самият той вече каза, че не иска следващата Европейска комисия да прилича на "саудитско правителство". Още по-важно е, че той едва ли е отминал с лека ръка заканата на Европейския парламент да не одобри новата комисия, ако женското присъствие в нея е слабо.

Засега е известно, че от сегашната комисия в новата със сигурност ще останат Вивиан Рединг от Люксембург, италианецът Антонио Таяни , белгиецът Карел де Гухт, испанецът Хоакин Алмуния, кипърката Андрула Василиу, естонецът Сийм Калас, финландецът Оли Рен, словенецът Янез Поточник и латвиецът Андрис Пиебалгс.

След това Барозу трябва да определи ресорите в новата комисия и да реши кой ресор на кой кандидат да предложи. Разпределението ще стане според компетенциите на кандидатите. Пълномощията на председателя в това отношение са абсолютни, припомни говорителят на Европейската комисия.

И накрая идва най-сложният и интересен етап. Той включва изслушването на всеки кандидат комисар в съответната комисия на Европейския парламент според определения му ресор и гласуване на новия състав на Европейската комисия на парламентарна сесия.

Неизвестните тук са много. Възможно е при изслушването парламентарна комисия да реши, че явилият се пред нея кандидат няма качества да заема предложения му пост. През 2004 г. унгарецът Ласло Ковач бе отхвърлен от комисията "Енергетика" и трябваше да бъде пренасочен към "Митническа и данъчна политика".

Също през 2004 г. предложеният от Италия кандидат комисар Роко Бутильоне бе изцяло отхвърлен заради хомофобски изказвания. Наложи се Рим да предложи друг кандидат и това бе станалият известен у нас Франко Фратини.

Ако изслушването протече гладко, новият състав на Европейската комисия, който се одобрява като цяло, а не се гласува за всеки комисар поотделно, ще може да бъде подложен на вот в пленарна зала на редовната януарска сесия на Европейския парламент. През 2010 г. тя е насрочена за 18-21 януари.