Климатичните промени и екологичните фактори играят роля за увеличаване на бедността и неравенствата. Екстремните климатични условия и природни бедствия, като наводнения и суши, засягат най-силно уязвимите общности, които нямат средства да се справят с тези кризи. В бъдеще се очаква тези явления да се увеличат по честота и интензивност, като ще изискват допълнителни ресурси за справяне с въздействията им. Точно тези ресурси обаче са твърде оскъдни или почти липсват при бедните хора и уязвимите групи, които често живеят в по-рискови райони и нямат финансовата стабилност, за да се справят с евентуални щети и загуби.
По данни на Евростат през 2023 г. 94,6 млн. души в ЕС (21,4% ) са били изложени на риск от бедност или социално изключване. Социалните политики в ЕС трябва да се пренастроят, за да отговорят на тези нарастващи неравенства и да предложат по-ефективна подкрепа на нуждаещите се. Необходимо е засилване на социалната защита, за да се осигури достъп до основни услуги, като образование, здравеопазване и жилищна подкрепа. В целия ЕС рискът от бедност или социално изключване през 2023 г. е бил най-висок сред децата под 18 години и младите хора, а най-нисък - сред хората на възраст 65 или над 65 години.
Ако се съсредоточим върху хората в трудоспособна възраст, в Румъния 17,7%, в България 16% и в Гърция 13,5% са живели при тежки материални и социални лишения през миналата година. Нещо повече, делът на домакинствата, които са изпитали затруднения при „свързването на двата края“ през 2023 г. варира от около една четвърт или по-малко в Нидерландия, Германия, Швеция, Люксембург и Финландия, до 78,2 на сто в България и 87,6 на сто в Гърция.
Неравенствата в доходите, липсата на достъп до базови услуги и засилващият се натиск върху социалната мобилност подкопават идеята за социално единство и равни възможности в Европа. Заедно с климатичните промени, демографските промени и технологичните трансформации, тези неравенства поставят под заплаха икономическата стабилност на европейските общества и перспективите за бъдещето на младите поколения. Ако политиките на Европейския съюз и националните правителства не бъдат насочени към намаляване на тези неравенства, бедността може да се превърне в постоянна „епидемия,“ от която ще пострадат милиони.
Природните бедствия може да отворят цикли на бедност, тъй като водят до загуба на имуществото и работа на хората, а това задълбочава финансовите им затруднения. Опасните климатични явления стават катализатор за социално изключване, тъй като често тези по-бедни семейства нямат спестявания или застраховка, което означава, че всяко природно бедствие може да ги постави в още по-тежко положение. Те не разполагат със средства за възстановяване и са принудени да разчитат на хуманитарна помощ и краткосрочни мерки за оцеляване, вместо на дългосрочни стратегии за икономическа стабилност.
Бедността също така намалява достъпа до ресурси за справяне с климатичните промени. Бедните домакинства обикновено използват по-стари и неефективни технологии за отопление, което допълнително увеличава техните разходи и вредните емисии. С ограничен достъп до образование и информация за климатичните рискове, те остават в неведение за ефективните мерки, които биха могли да вземат за защита на домовете и поминъка си. Това води до още по-силно въздействие на бедствията върху тях.
Намаляването на бедността и изграждането на устойчива инфраструктура в уязвимите райони са ключови за намаляване на въздействието на природните катаклизми. Важно е да се инвестира в мерки за превенция и адаптация към климатичните промени, които включват подобряване на жилищните условия, достъп до образование и здравеопазване, както и финансова подкрепа за най-засегнатите.
