След като в рамките на заседанието си парламентът прие на второ четене промените в Закона за горите, изглежда почти всички засегнати страни останаха доволни. Причината е, че в окончателния вариант на поправките липсва "скандалната" и "лобистка" точка, която според природозащитниците позволяваше "по-лесно и по-евтино застрояване на защитени територии и изсичане на гори в България".

Веднага след края на пленарното заседание от Коалиция "За да остане природа в България" публикуваха текст, в който изразяват удовлетвореността си от постигнатия резултат. Тя организира множество протестни движения, искайки позицията им да се вземе под внимание при взимането на решения за приемането на един толкова съществен документ.

"Отпадането на тези скандални и опасни поправки от закона е огромно постижение за гражданите на България“, се казва в съобщението на "За да остане природа в България". В него се споменават и още четири приети поправки, които "ще доведат до опазването и устойчивото управление на българските гори". 

Става дума за въвеждането на компенсационна такса, която да се заплаща при застрояването на гориста местност и да се използва за създаването на нови гори; поемането на опазването от нарушения в частните гори от страна на държавните горски предприятия (до 2 ха територия); поемането на разходите за горско-стопанско планиране на частните гори от държавата (отново до 2 ха територия), както и ускоряването на процеса на изготвяне на областни горско-стопански планове и въвеждането на плащанията за екосистемни услуги.

В края на се посочва: "Считаме, че диалогът е най-добрият начин за разработване на законите в страната и се надяваме той да се превърне в постоянна практика, която да даде възможност за реално участие на гражданите при взимането на решения".

Самият председател на парламентарната Комисия по земеделието и горите Десислава Танева заяви, че с гласуването на поправките в пленарна зала е приключила "сагата" по приемането на Закона за горите, предаде Агенция „Фокус“. 

Депутатът обясни, че с новите промени се дава право на съществуващи лифтове и съоръжения законово да се подменят и модернизират.  Тя подчерта, че законопроектът на ГЕРБ е внесен след изричното му съгласуване и обществено обсъждане. Затова и предложенията отразяват постигнатия консенсус.

Според Танева въпросният законопроект е носил "много голям емоционален заряд за политическо говорене (...), особено след протестите на Орлов мост". По думите ѝ е било необходимо тази енергия да бъде оползотворена.

--------------------------------------------------

--------------------------------------------------

Съвсем различна е позицията на опозицията и дружеството "Витоша ски".

Депутатите от ПГ "Коалиция за България" още веднъж нарекоха закона "лобистки". Подобно беше изказването и на Павел Шопов, който е народен представител от "Атака".

По време на обсъжданията на поправките в документа на първо четене, от от опозицията обвиниха управляващите, че са се уплашили от обществените протести и затова са се отказали от първоначалните си предложения, а не защото са осъзнали последствията, които биха причинили.

Така или иначе, определяните за скандални промени бяха премахнати, след като на 16 юни 2012 г. президентът Росен Плевнелиев наложи вето на предложенията на управляващите.

В този си вид поправката в Закона за горите не решава проблема с подмяната на съоръжения, заяви Петър Петров, юрист на дружество "Витоша ски", което стопанисва три лифта на Витоша. По думите му правото на строеж за 20 години не оправдава инвестиция, чийто минимален срок на изплащане е 15 години. Освен това стъпките на старите съоръжения не могат да се ползват при замяната им с нови, информира БНР. 

"Не може, колкото и да ремонтираш едно старо съоръжение, то да продължи да живее, просто няма резервни части за него. Новите технологии поставят по малко на брой стълбове, на по-далечни разстояния, само че на различни места не могат да стъпват на старите стъпки там, където са били старите съоръжения. Второ - ако евентуално се извършва подмяна, срокът, правото на строеж да не бъде по-дълъг от 20 години, което означава, че срокът за изплащане на едно съоръжение е минимум 15 години. Тоест прави го икономически неизгодно подмяната на едно такова съоръжение", обясни юристът.

Ако някое от съоръженията аварира през предстоящия сезон, то ще спре да работи поради невъзможност за подмяната му.