Лошите и преоформените кредити продължават неумолимо да растат и делът им вече стигна 19.72%. Според статистиката на БНБ само за месец т.нар. "проблемни заеми" са пораснали с нови 178 млн. лв. и в края на май са почти 8 млрд. лв. (над 7.9 млрд.). За сравнение към май 2009 г. кредитите със сериозни просрочия бяха едва 1.78 млрд. лв., а година по-късно - 5.67 млрд. лв. Тенденцията не е изненадваща - от месеци всички банкери и анализатори коментират, че пикът на проблемните заеми ще е през лятото и че след това трендът ще се пречупи.

БНБ обявява дела само на лошите кредити (без преструктурираните) по тримесечия. Последните засега публикувани данни - към 31 март, сочат 12.93%. Според анализ на УниКредит Булбанк от началото на годината 10-те най-големи български трезора могат да издържат дори на 20-25% лоши заеми.

Най-драматично е положението с фирмените задължения - при тях делът на лошите и преструктурираните кредити е 20.85%, което е абсолютен рекорд. При потребителските заеми делът на проблемните е 18.41%, а при жилищните - 17.46%.

"Кризата удари много силно бизнеса и домакинствата, което няма как да не се отрази върху изплащането на взетите заеми, но българската банкова система е изключително добре капитализирана и може да се справи с лошите кредити", увери наскоро шефът на БНБ Иван Искров, цитиран от в. "Сега". Той изтъкна, че нашите банки формират достатъчно резерви срещу непогасяваните заеми и поддържат капиталова адекватност, която е далеч над изискванията на ЕС. Искров посочи също, че в момента много правителства правят стрес-тестове на банките, за да проверят дали отговарят на изискването за 5% капиталова адекватност, докато в България много отдавна има изискване за 10%.

И докато тежестта на необслужваните и преоформените вземания в портфейлите на банките расте, обемът на отпуснатите заеми също се увеличава, но с доста символични темпове, показват данните на БНБ. Общо заемите (с овърдрафтите) през май имат с 0.15% прираст на месечна база и с 2.08% на годишна.

Най-видимо увеличение има при фирмените кредити, което може да се тълкува като добра новина, защото показва, че бизнесът вече е склонен да се развива, а банките вече вярват, че ще си получават вноските. Заемите за фирмите са с 3.73% повече в сравнение с година по-рано. Жилищните кредити също растат - с 2.55% на годишна база.

При потребителските заеми обаче има свиване - с 1.25% спрямо м.г. Спадът е белег, че населението още е на вълна "въздържане от покупки" заради несигурното бъдеще. На този фон не е чудно, че депозитите продължават да растат със солидни темпове. Увеличението е с 9.5% на годишна база.