Данъчните служители ще направят проверка на най-богатите три хиляди граждани, декларирали месечен доход над 2 хил. лв., стана ясно след среща на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) и този на Националния осигурителен институт (НОИ) Бисер Петков.

След преглед на подадените данъчни декларации за 2011 г. служителите на двата органа са установили, че заможните българи масово са се осигурявали на месечна сума от 420 лева, което е минимумът за самоосигуряващи се лица. Нормативната уредба задължава в края на годината да се извърши изравняване и деклараторът да плати осигуровки върху целия си доход до достигане на прага от 2 хил лв. на месец.

Хиляди българи обаче са заобиколили това условие и по този начин са си спестили по близо 5 хил. лв. годишно. Само 2 хил. лв. от тази сума представляват здравноосигурителни вноски. Друго нарушение на хората с високи доходи е, че в рамките на предходната календарна година те са се осигурявали авансово на минимума от 420 лева, въпреки че по закон всеки, спечелил над 24 хил. лв., е длъжен да плаща предварителни вноски върху 550 лв.

Заради тези нарушения ще бъдат проверени три хиляди заможни българи. Те обаче не изчерпват всички, заобиколили нормативната уредба, обясниха от НАП. Приходната агенция е изготвила списък с най-богатите граждани. Сред най-честите нарушители са хора със свободни професии.

Данъчните служители ще проверяват дали набелязаните лица са внесли вноските си за здравно и за социално осигуряване. Освен това – дали през годината са си закупили яхти, коли и други луксозни стоки. На собствениците ще бъде извършена пълна ревизия на произхода на парите и ще бъдат проверявани за други финансови злоупотреби.

Останалите длъжници, които няма да станат обект на ревизии и проверки, ще бъдат предадени на публичните изпълнители на НАП. Според данъчните обаче, след като длъжникът бъдел уведомен за забавените вноски, предпочитал да си плати, вместо да се стигне до отнемане на имуществото му.

Актовете за неплатени вноски се обжалват много по-трудно, тъй като законът е категоричен и се заобикаля трудно, обясниха още експерти. Затова задлъжнелите на държавата предпочитат да платят веднага, преди да е започнала да се трупа законовата лихва върху дължимата сума.

Според грубите сметки на служителите на приходната агенция след акцията в държавния бюджет ще постъпят близо 18 млн. лв.