Въвеждането на сертификатите за COVID-19 може да се окаже недостатъчно да задържи ниски нива на заразяване и адаптирането към новата нормалност може да отнее повече време. Освен това ефектът от по-високите цени на енергията върху инфлацията и в последствие - върху частното потребление, може да се окаже по-силен от очакваното".

Това се казва в есенната прогноза на Европейската комисия за развитието на икономиката в България, разпространена днес. В нея а 2021 г. се очаква ръст на БВП от 3.8%, ускоряване до 4.1% догодина и "силен растеж" от 3.5% през 2023 г. Това обаче е изчислено при усвояване на грантовете по Плана за възстановяване, които за тези три години имат еквивалента на 4.3% от БВП на България през 2019 г. Планът обаче още не е одобрен от Европейската комисия и по него ни постъпват никакви средства.

Инфлацията в България рязко се ускори през второто и третото тримесечие заради поскъпване на енергията и непреработените храни, като очакването е годината да завърши на ниво 2.4%. Догодина тя ще е още по-висока - 2.9%, отново заради скъпата енергия и вторичните ефекти от това. Понижаване до 1.8% чоже да се очаква чак през 2023 г.

Това следва случващото се и в еврозоната, където от дефлация от -0.3% в последните три месеца на 2020 г. се стигна до инфлация от 2.8% през третото тримесечие. Данните на годишна база за октомври са за 4.1%, които се е случвало само веднъж в цялата история на проследяване на този показател от 1997 г. насам. Настоящата година ще завърши на ниво 2.4% (2.6% за ЕС), догодина тя ще е 2.4% в зоната с единна валута, след което ще слезе на 1.4% през 2023 г. (1.6% за ЕС).

Таз иинфлация може частично да бъде смекчена от прогнозните 9% ръст на заплатите в България през 2022 г. и още 7.8% - през 2023 г.

За рисковете за икономиките от ниски нива на ваксиниране говорят и еврокомисарите Валдис Домбровскис и Паоло Джентилони. Според зам.-председателя на Еврокомисията Добвровскис "не е време да се отпускаме - все още сме изправени пред несигурност заради този коронавирус, с които трябва да се справяме". Еврокомисарят по икономиката Джентилони един от трите основни риска е "забележимото увеличаване на случаите на COVID-19, особено в райони относително ниско ваксиниране".

Коментарът за това как се представя България досега през годината е, че ако в третото тримесечие на 2020 г. е имало бърз отскок нагоре от кризата, то през първата половина на 2021 г. възстановяването е забавено заради "голяма икономическа несигурност и мерките за сдържане на пандемията". Инвестициите и износът на услуги (под това често се разбира най-вече туризмът, който е останал през юли-август 40% под пиковите показатели) са останали потиснати, а положителен принос към търсенето е идвал от частното потребление и износа на стоки.

Данните на Европейската комисия сочат 6% увеличение на частното потребление спрямо 2020 г., но въпреки прогнозите за увеличени заплати и икономически растеж, темпът на ръст на този показател ще намалее догодина наполовина - до 3%, а през 2023 г. ще е 3.4%.