Частен съдебен изпълнител продава на търг къщата дворец на семейството на банкера Атанас Буров в Русе. Сградата е паметник на културата с над 100-годишна история. Продажбата на имота се налага заради задължения към банка на фирмата собственик. В момента сградата се стопанисва от русенско търговско дружество, което има договорена ипотека към банка за сумата от 520 хил. евро. Обявата за продажбата й е качена на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Търгът за сградата ще продължи до 5 май, като до този период желаещите могат да правят огледи и да подават наддавателни предложения. Обявената начална цена за къщата дворец е 896 841 лева. Търгът се организира от частния съдебен изпълнител Иван Хаджииванов.

Къщата шедьовър е строена през 1908 г. и е с площ от 280 кв. метра. Външната й архитектура е в стил сецесион, раздвижена от лоджии, балкони и каменни орнаменти. На всеки етаж е имало по 5 стаи и вестибюл с дървена ламперия. Кабинетът на Буров се е намирал в стая на първия етаж с еркера. Петимата прислужници са живеели в пристройка в двора. През 1949 г. къщата става държавна собственост, след което близо 40 години в нея се помещава общинският пионерски дом в Русе.

Рушащата се сграда от години е убежище на клошари. През ноември 2008 г. в нея дори избухна пожар. Разследването така и не установи дали пожарът е дело на разсеяни бездомници, или е продиктуван от нечии имотни интереси, пише. "Класа".

Атанас Буров е български банкер и политик. Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875 година. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а след това право и икономика в Сорбоната в Париж. Учил е още в Швейцария и Англия. След като се завръща в България, ръководи строителството на железопътна линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българската търговска банка, Застрахователно дружество „България“ и др. Бил е доброволец в Балканските войни и в Първата световна война. Буров е участвал като народен представител в няколко Народни събрания. Бил е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). Оглавявал е поста министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Андрей Ляпчев (1926-1931), а през 1944 г. е министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев. Комунистическата власт го осъжда на 20 години затвор и през 1950 г. той умира в затвора в Пазарджик.