Нов акцизен календар за цигарите, предложен от финансовото министерство, гласува на първо четене бюджетната комисия. Решението бе взето след кратък дебат с 15 гласа “за” и 4-ма “въздържал се”. То предвижда увеличаването на косвения данък да започне от 1 март 2023 г. и да продължи до 2025 г. В него специфичните ставки се вдигат по-рязко и повече от пропорционалните.

Графикът залага 5% увеличаване на акцизната тежест за цигарите и с 10% на тютюна за пушене. За първи път у нас ще се облага и течността на електронните цигари, но само ако съдържа никотин. А за нагреваемите тютюневи изделия предложената скала се движи в обратната посока - започва се от висока и се слиза към по-ниска ставка - за 2023 г. е 21%, пада до 17% през 2024 г., 15% през 2025 г. и 5% през 2026 г.

Браншът потвърди желанието си за въвеждане на акцизен календар. Чуха се обаче и гласове против предлаганото съотношение между специфичните и пропорционалните ставки. Възражения от компаниите дойдоха и заради твърде рязкото увеличаване на тежестта при тютюна за пушене в сравнение с тази за цигарите. Не се прие единодушно и резкият старт при нагреваемите тютюневи изделия.

Между двете четения на проекта ще има различни предложения, тъй като всеки депутат има право да внесе такива. Експерти предлагат календарът да се пребалансира и да се обмислят резките скокове при някои от предложенията.

"Трябва календар. Въвеждането му се обсъжда вече 10-15 години, за да няма резки промени в облагането. Най-малкото, за да не се повтори ситуацията от 2010 г. когато на България и на балтийските държави се наложи много рязко да вдигнат ставките. А това очаквано доведе до рязък скок на контрабандата - ако помните, близо 1/3 от цигарите на нашия пазар бяха нелегални. Темата непрекъснато се дискутира, но е факт, че минахме през период, в който акцизите на цигарите се застояха и оттогава на практика промени не са правени. По-скоро закъсняхме", коментира в интервю за "24 часа" старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

"С едни или други темпове разполагаемият доход на хората се увеличава, а в същото време  акцизите и в голяма степен и цените остават непроменени. И това се отрази на потреблението - преди 3-4 години беше под 3 милиарда къса, а сега е малко над 15 милиарда къса по официалните данни за 2021 г. Така че много очаквано беше от всички, че ще се предприеме такава стъпка. Към момента тя не е особено стръмна - 4-5% е горе-долу нормално на фона на високата инфлация, но и на повишаващите се средно с около 10% доходи. Това е нормална стъпка. Въпросът обаче е, когато се приеме новата европейска директива, дали тя няма да вдигне по-рязко нивата на ставките и тогава да се наложи да наваксваме с по-рязко покачване, посочи още той.