На българските потребители се пробутват полуфабрикати, вместо кашкавал. Това се разбра от думите на д-р Любомир Кулински директор на Дирекция "Контрол на храните" в Българската агенция по безопасност на храните. 

Кулински коментира случая с "Калиатата" - продукт, представян за кашкавал. Това обаче е млечен полуфабрикат, който се произвежда в няколко държави в Европа. Няколко предприятия го купуват, но той не е претърпял пълната технология за кашкавал по БДС. 

"Продуктът трябва да мине през 4 процеса и да зрее 60 дни, за да носи името кашкавал", обясни експертът от БАБХ. Според него бедата е, че в България все още не съществува защитено географско наименование за кашкавал. И докато няма такова и строга рецепта, която да каже, че този продукт се прави само от българско мляко, ще има такива случаи.

За един месец агенцията извършва около 10 хиляди проверки в цялата страна. Пишат се около 500-600 предписания и около 80-100 акта за констатирани нарушения. Грубите сметки показват, че до 10% от проверките завършват с някакъв акт. 

"Регулаторните режими в държавите от Евросъюза са едни и същи, законодателството също, а контролът подлежи на еднакви принципи. Дори в България е доста по-учестен от този в някои от държавите членки на ЕС", допълни експертът.  Според него предлаганите на пазара храни са абсолютно безопасни , но с различно качество. Целта на контролния орган е на етикета да са описани всички съставки на продуктите. Те са с различни цени, но потребителят да може да прочете и да прецени.

Кулински каза още, че около 50 000 тона за януари е произведеното българското прясно мляко, докато вносното сухо мляко, млечни концентрати и сурово мляко са около 5000 тона.  

"По-лошо е положението с месопреработването, защото там разчитаме повече на вносни суровини", допълни Кулински.

"Комисията за защита на потребителите няма да спира проверките, свързани с храните", обеща в интервю за БТА нейният председател Стоил Алипиев. Според него предвидените санкции в Закона за защита на потребителите за прилагане на нелоялни търговски практики са несъизмерими с колективната щета, която се нанася. Стоил Алипиев смята, че глобата трябва да е процент от оборота на търговеца, за да има възпиращ ефект.