Икономиката на Пуерто Рико е в сериозна криза в последните няколко години, която се дължи на неправилно изхарчени държавни ресурси, високи цени на енергията и зависимост от дълговете, които държавата е поела. Островът, чийто статус е на свободно присъединила се държава към САЩ, е изправен на ръба на дефолта, досущ като южната ни съседка Гърция.

„Пуерто Рико не може да продължава да плаща дълга си от 73 милиарда долара“, предупреди губернаторът на страната Алехандро Гарсия Падия пред New York Times. “Дългът е неизплатим. Не можем да се справим. Няма друга опция. Това не е политика, а математика. Но трябва да осъществим икономически растеж. Ако не успеем да се справим, ще бъдем в смъртоносна спирала“, допълни Падия.

Предупреждението идва само ден преди губернаторът на страната да представи отчет, изготвен от бивши представители на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, за финансовото положение в Пуерто Рико. Много е вероятно Падия да изнесе важна реч в близките няколко дни, в която да засегне нарастващите икономически проблеми пред страната от Централна Америка.

В опити да се избегне забавено плащане на задълженията, пуерториканското правителство търси отстъпка от кредиторите, включваща разсрочване на плащането на някои от дълговете и удължаване на кредиторската програма. Изглежда обаче, че никой няма да излезне от кризата незасегнат. Губернаторът на Пуерто Рико призовава кредиторите на държавата да „споделят жертвите“.

Положението в страната е толкова лошо, че жители от всички социални класи са напуснали държавата, с цел да си намерят работа в чужбина. Между 1980 г. и 2000г. средната годишна миграция на пуерториканци към САЩ е била 12 000 души. От 2010 г. до 2014 г., когато икономиката на държавата започна прогресивно да срива, годишният брой на „пришълците“ в Щатите достигна цели 48 000 души.

Държавната хазна на Пуерто Рико губи от приходите си от данъци, което е в огромен ущърб на икономиката на острова. Като резултат от огромната маса, изнасяща се от централноамериканския остров, пуерториканското правителство е принудено да изисква още средства от кредиторите, за да успее да попълни дупките, които емигрантите оставят в икономиката на държавата.

Най-фрапиращият факт е, че държавата взима допълнителни кредити, за да изплати стари задължения, които не е успяла да изпълни в дадения от кредиторите й срок.