Възразявам срещу идеите за промяна в начина на избор на държавния глава. Избиране от Народното събрание означава, че държавният глава ще става заложник на политически лидери и партийни интереси. Необходим е активен, работещ президент, а не представителна фигура. Не споделям исканията за президентска република, които са израз на нихилизъм. Това заяви в словото си по повод четири години от встъпването си в длъжност президентът Георги Първанов от трибуната на Народното събрание.

Отношенията между президент и изпълнителна власт са добре решени в работеща схема, смята той. Президентът е единственият държавник, който се избира пряко. Това го задължава да назовава на висок глас проблемите на хората и да търси тяхното решение, обясни Първанов.

Според него мажоритарният израз задължава държавният глава да бъде изразител на обществените настроения и воля.

Президентът не е управник, но може да бъде политически арбитър, каза още Първанов. Той даде за пример проблемите в Суходол и учителската стачка.

Макар институцията да е с ограничени правомощия, при предстоящ дебат е възможно да се открои темата за политическото лидерство.

Имаме нужда от лидерство в две посоки, заяви държавният глава. Той посочи необходимостта от сериозни промени във функционирането на политическия модел - необходимо е пречистване на българската политика, засилване на мажоритарното начало в избора на депутати и реално функциониране на пряката демокрация. Трябва да се изкорени практиката политиката да бъде един успешен бизнес, коментира държавният глава.

През четирите години съм издал укази за обнародване на 653 закони, приети от Народното събрание. 15 закона бяха върнати за повторно разглеждане. Не съм гледал на това правомощие като на средство за противопоставяне на парламента, а като на коректив. При бъдещи промени в основния закон е необходимо да се коригира броят на гласовете за преодоляване на президентското вето, добави Първанов. Подобно решение според него ще засили не президентската институция, а ще увеличи отговорността на парламентаристите. Според него необходими са конституционни промени, които нямат за цел да засилват една или друга институция, а - да направят по-работещ балансът между институциите.

Първанов поиска възможност да взема решение за произвеждане на национален референдум, без да е необходимо искането да минава през Народното събрание.

Има случаи, в които законодателната интерпретация на конституционните разпоредби води до стесняване на президентските пълномощия. Пример за това е правомощието на президента да сключва международни договори, определени със закон, посочи той.

Признавам, че очаквах повече по отношение на имунитета на народните представители, подчерта държавният глава. Според него имунитетът на депутатите е трябвало да бъде сведен само до наказателна неприкосновеност. Така народните представители няма да могат да бъдат задържани без решение на НС, но от друга страна няма да се пречи съдебната власт да си върши работата.

Омбудсманът трябва да има право да сезира Конституционния съд, когато са нарушени основни права на гражданите. Така гражданите ще могат да се обръщат към омбудсмана, а той ще прецени дали да сезира Конституционния съд, посочи Първанов.

В европейските конституционни системи е налице тенденция за допускане на индивидуални конституционни жалби. Сега е моментът да уредим този въпрос, каза той по повод възможните редакциите на Конституцията. Разпоредбата за освобождаването на висшите магистрати по инициатива на Народното събрание трябва да бъде допълнително осмислена и прецизирана.

Основната част от необходимото законодателство е прието, но сега трябва да се създаде административен и професионален капацитет за прилагането му, подчерта Първанов. Той открои необходимостта от работеща държавна администрация.

Първанов сподели, че очаква през следващите месеци парламентът да продължи да работи с неотслабващ темп, за да отговори на изискванията на ЕС. Важно е приемането на новия закон за МВР, на Административния процесуален кодекс, на Гражданско-процесуалния кодекс, посочи държавният глава.

По думите му отлагането на България няма да реши проблемите в ЕС. Включването на България и Румъния в ЕС ще даде ясен знак за европейското бъдеще на Балканите. Европейската общност ще спечели от нашето присъединяване, посочи Първанов. Според него трябва да бъдат реализирани новите промени в Конституцията.

Успешното покриване на изискванията на ЕС ще продължи. Не искаме нищо повече от това, към нас да се прилагат критериите на съюза така, както към новите 10 страни членки, каза още Първанов.

Искам да видя по-цялостна визия на правителството за осигуряване на равен достъп до здравеопазване на гражданите, призова той.

Изразените позиции на президентската институция по отношение на проблемите на онкоболни, майчинството и детското здравеопазване са допринесли за намиране на верните решения. Първанов подчерта, че е необходимо придвижване на залежалите проблеми на социалната политика. По думите му, грижата за социално слабите, децата лишени от родителски грижи, пенсионерите са били акцент в социалната ангажираност на президентската институция. Президентската администрация опрощаваше дългове на социално слаби и пенсионери към държавата, припомни Първанов. Държавният глава подчерта, че е бил създаден конструктивен диалог с обществени организации.

Първанов каза още, че е подкрепил учените от БАН за промяна на философията на демографската политика.

Макар и трудно започнаха да се реализират мерки за нарастване на пенсиите, посочи държавният глава. По думите му увеличението на бюджетните разходи в сферата на образованието не трябва да става под натиск. Настоявам за приемане на Закона за студентското кредитиране, каза Първанов.

В областта на борбата с престъпността направихме опит да се координират действията на всички правозащитни органи. Резултатът обаче не беше впечатляващ, коментира той. Но от няколко месеца сме свидетели на нещо, което чакаме отдавна: Държавата показа воля, надигна се срещу организираната престъпност, за да защити интересите на хората. Страхувате ли се, господа?!, запита риторично Първанов, а депутатите прекъснаха думите му с аплодисменти.

Само обединените усилия могат да обединят българското общество в предимствата на демокрацията пред тези на силната ръка, категоричен бе той.

Държавният глава припомни идеята си от преди няколко години, когато е предложил да бъде създадена независима от изпълнителната власт служба за борба срещу корупцията. Тогава чух упреци, че това е опит да се уязви тогавашното правителство. Продължавам да настоявам, че ако искаме да имаме видими резултати в борбата срещу корупцията, трябва да имаме ефективен инструментариум за това, каза още той.

Продължителният съдебен процес срещу нашите сънародници в Либия постави пред сериозно изпитание българската нация през 2005 година, каза още президентът и заяви, че е имало добро взаимодействие между гражданското общество и институциите.

Президентът отбеляза високата международна подкрепа към заразените деца, техните семейства и подкрепата за медиците.

Вярвам че с такт,мъдрост и отговорност ще стигнем до дългоочакваното разрешение, каза още Първанов.

Той обяви още от трибуната, че имаме въоръжени сили, които са в състояние да защитят сигурността на страната. Това станало в резултат на продължителната и на моменти – тежка реформа.

Първанов подчерта и значението на българското участие във военни мисии зад граница за утвърждаване авторитета на българския войник. Участието ни във военни мисии зад граница ще продължи, категоричен бе държавният глава.

Налагаме се като един от основните фактори на стабилността в Югоизточна Европа, каза още Първанов и визира добрите отношения на България със съседните балкански страни. Един от основните акценти беше работата ни за и с българите зад граница, заяви президентът./Darik Radio