Качеството и количеството на политическото представителство, финансирането по политическите партии и реформа на избирателната система - това са трите акцента, представени от президента Георги Първанов на организирания от него дискусионен форум за политическия модел в България, съобщи БГНЕС.

Според Първанов наличието на 380 партии води до изпразването им от съдържание. Той подчерта също така, че промените не трябва да намалят шансовете за поява на нови партии. Трябва да се въведе период на доказване на партиите, поиска държавният глава.

Президентът посочи още, че основният фактор, който генерира политическа корупция, е непрозрачното финансиране на партиите. По думите му няма ефективен контрол за произхода на парите, с които се финансират политическите формации. Той се обяви и за прекратяване на даренията от юредически лица. Освен това при всяко дарение да се попълва декларация за произход на средствата и липсата на конфликт на интереси, поиска още президентът.

Първанов поиска и въвеждането на публичен регистър на социологическите, рекламните и лобиските и пи-ар организации. Според него трябва да се дадат права и ресурс на Сметната палата за контрол върху вътрешно партийните финанси.

По отношение на реформата в избирателната система Първанов заяви, че въвеждането на мажоритарен елемент не е универсалното лекарство, и посочи че той не говори за чисто мажоритарна система. На критиките, че тежестта на отделните мандати ще бъде различна и мажоритарно избраните депутати няма да са стабилни в парламента, Първанов посочи, че до сега 35 депутати от 40-то Народно събрание са изневерили на избирателя и са сменили парламентарната си група или са станали независими.

Първанов беше категоричен, че ако има срастване на политиката с бизнеса, затова не е виновен мажоритарния елемент . Той каза още, че експериментът от евроизборите за преференциално гласуване е бил несполучлив, тъй като това не мотивира достатъчно избирателя. Според президента, ако се въведе такова гласуване, битката за гласове ще се прехвърли вътре в партията.


Всяка политическа партия изхожда и от своите интереси. Въпреки това можем да надмогнем тясно партийния подход и да постигнем резултати, които са в обществени интерес и ще дадат стабилност на политическата система.Това каза от своя страна премиерът Сергей Станишев.

Стабилна европейска демокрация не може да се дължи на други субекти, освен на политическите партии, отбеляза Станишев. Той подчерта, че са необходими решения в целия комплекс от мерки. Като първа стъпка в тази насока премиерът посочи промените в Закона за политическите партии.

В БСП върви активна работа за разглеждане на различни модели за подобряване на избирателната система. Важно е да не се допусне нестабилност в следващия парламент, изтъкна министър-председателят.

Той посочи, че пазарът на реклама и медийният пазар тласкат партиите да харчат повече пари.

"Нужни са сериозни промени тук, да има равни условия, за да се избегне купуването на гласове. При условие, че има достатъчно финансиране от държавата за политическите партии", подчерта още Станишев.


Избирателният закон да се промени и да се разреши на кметовете да бъдат и партийни лидери. Това поиска столичният кмет и неформален лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов по време на същата дискусия.

След като президент и премиер могат да са партийни лидери, защо кмет да не може, изтъкна Борисов. Той настоя за актуализиране на избирателните списъци и изваждане на мъртвите души от тях.

Борисов предложи още, партийните клубове в общински помещения да се освободят и се дадат на пенсионери. Неформалният лидер на ГЕРБ подкрепи президента и премира за искането им за увеличаване финансирането на политическите партии.


Съотношението между държавното съфинансиране на партиите и даренията да бъде 80 към 20. Това предложение лансира председателят на Сметната палата Валери Димитров по време на дискусията, посветена на промените в изборното законодателство, съобщи Дарик радио.

Според Димитров много по-чисто е държавната субсидия за политическите партии да бъде завишена многократно за сметка на данъкоплатеца. По думите му за предпочитане е вариант на зависимост от държавата, отколкото от някой неясен субект.

Шефът на Сметната палата коментира, че е допустимо да се помисли за частно финансиране на партиите, но да бъде определен таван за това. Той направи заявка за по-големи правомощия на Сметната палата, защото в момента тя прави само проверка на партийните документи, без да може да съпостави приходи и разходи.

Няма кой да контролира партиите. Сметната палата не ревизира и не разследва, контролът й е последващ, заяви Димитров. Той призова по френски модел органът, който ще контролира финансите, да има законова защита и регламентиран статус, за да се предотврати натиска върху него.


ДПС е на категоричната позиция, че промените в избирателния закон, касаещи политическите партии трябва да станат факт до 15 или до 30 октомври. През пролетта вече ще бъде късно, заяви Лютви Местан, зам.-председател на ПГ на ДПС.

По думите му не търпи отлагане въпроса за политическите партии, като общата отговорност е гарантиране на пълна прозрачност. По отношение на предложението на БСП, за увеличаването на държавната субсидия за партиите 3 пъти, Местан заяви,че ДПС приема това предложение само, ако то се съчетае с редица други изменения на закона за политическите партии, с които да излязат на светло всички начини за финансиране на партиите.


Купуването на гласове го има от 1990 г. Тогава БКП си купуваше избиратели с капачки за буркани "Омния", а сега с пари. Това каза от своя страна лидерът на "Атака" Волен Сидеров по време на дискусията за политическия модел у нас. Според него чрез поправки в правилата управляващите се стремят да постигнат служебна победа.

Лидерът на "Атака" обяви, че сред участниците в Управителния съвет на фирма "Информационно обслужване"АД са Ивелин Николов и Кирил Желев - членове на Висшия съвет на БСП. По думите на Сидеров по-важно е политиците да спазват своите обещания.

Референдумът за избирателната система е демагогия, подчерта още лидерът на "Атака".