На сайта на държавния глава е поместена статия на президента Георги Първанов по актуални въпроси на реформите на БАН и в българската наука.

Статията "За ново, европейско отношение към българската наука: 15 алтернативни идеи за реформи на БАН и в науката като цяло" е написана в съавторство с Мариана Тодорова - експерт в администрацията на президента. Тя е резултат от поредица разговори на държавния глава и негови съветници и секретари с представители на академичната общност по актуални проблеми и перспективите за развитието на българската наука.

Алтернативните идеи, изложени в статията, са обобщение и продължение на позициите на президента, последователно обосновавани още от началото на първия му мандат в статията му "Въпросът не е наука или икономика, а наука в полза на икономиката и обществото" от 17 ноември 2009 година.

Според държавния глава промените в Закона за БАН, които са приети от Народното събрание на първо четене, са неприемливи като философия и като основа за реформа. Затова президентът предупреждава, че ако проектът бъде приет окончателно в този вид или в подобен вариант, той ще наложи вето.

Държавният глава обяснява защо публично оповестява позицията си по темата с уговорката, че преди повече от месец президентската администрация е предложила на правителството свикване на Консултативен съвет за национална сигурност тъкмо по темата "наука и образование" - предложение, което е било отклонено.

В статията се подчертава, че новото законодателство за науката и висшето образование трябва да се подготви на основата на солидна Стратегия за развитието им, приета с максимално широко политическо и обществено съгласие.

БАН е силна като комплексен научен център и затова е важно да се запази нейния единен и неделим характер, посочва държавният глава, като допълва, че в рамките на тази постановка трябва да се намери ефективния модел на децентрализация на институтите, който да им позволи пълноценно да функционират. В същото време президентът гледал скептично на идеята за своеобразно Настоятелство, включващо представители на различни министерства, хора от бизнеса, от университетите. Не само защото тази идея е израз на недоверие към управлението и административния капацитет на Академията, но и защото се опасявал, че един такъв Борд ще бъде неработещ.

Би могло да се създаде експертен и консултативен орган към кабинета - например, Национален съвет за наука и иновации, който да изпълнява функции като обсъждане на целите, приоритетите, планирането, финансирането на инвестициите в научните области, препоръчва още статията, цитирана от Dariknews.bg.

Сред идеите, изложени в статията, е тази за освобождаване от данъци за определен гратисен период при стартирането на иновационен бизнес и фирми, както и за други мерки (данъчни отстъпки, данъчни облекчения за фирми, инвестиращи в научни изследвания).

Същевременно за стартиращите и иновативни фирми е нужно подсигуряването на рисков капитал и данъчни облекчения или зони за високотехнологични дейност, освободени от данъци. Държавният глава допълва, че възможни механизми за финансиране са капитализиране на този тип организации от Българската банка за развитие, Националния фонд научни изследвания и Иновационния фонд, и структурните фондове на ЕС, което налагало при следващото договаряне на темите през 2013 г., България задължително да заяви областта на науката и иновациите.

Президентът предлага преглед на законодателството, за да се "развържат ръцете" на мениджърите и предприемачите да инвестират в наука и изследвания. Обяснявайки нуждата от целева програма и политика за привличане на млади хора в научното поле, държавният глава посочва, че БАН трябва да се развие като важно звено в триъгълника наука - бизнес - образование.

По въпроса за заплащането на българските учени и преподаватели държавният глава посочва, че трябва ефективно да проработи и механизмът на оценка и атестация на индивидуалния принос и качество на научния продукт.

Като адекватен начин за подобряване на системата за възнаграждения в научните среди е обвързването й с вътрешна атестационна карта на учените и въвеждане на базово финансиране на позицията - подсигуряване на минимума за поддържане на дейността, а проектното финансиране да го надгражда и да е ориентирано към приоритетите в научно-технологичното развитие на страната.

Като първа стъпка, за да не останем в периферията на Европейския съюз в сферата на науката, Георги Първанов посочва, че правителството трябва да възстанови бюджетите за наука, образование и изследователска дейност на нива, които да позволят нормалната работа на университетите и институтите, като ги обвърже с дългосрочна стратегия за развитие на научноизследователската дейност.