Работни места, права на гражданите, енергетика, правосъдие и значимост на световната сцена – това са основните приоритети на Естония, България и Австрия за ръководенето на Съвета на Европейския съюз, съобщиха от пресцентъра на българското председателство.

Премиерите на трите държави ще подпишат днес програмата си за председателстването, което ще водят последователно за шестмесечни периоди от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.

Министър Лиляна Павлова обяви основните приоритети: "Съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност", "Съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани", "Към енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата", "Съюз на свобода, сигурност и правосъдие", "Съюзът като мощен фактор на световната сцена".

Приоритетите конкретно на българското председателство са сигурността и миграцията, бъдещето на кохезионната политика и бъдещeто на дигиталния пазар. Освен това, България като страна на Балканите, ще се опита да постави един много специален фокус на Западните Балкани и да работи усилено за бъдещето и европейската перспектива на гражданите от този район.

"Опитахме се да намерим баланса между стратегическите и специфичните приоритети за всяка страна. Запазихме и гъвкавостта на програмата, за да успеем да откликнем ва всички предизвикателства и да реагираме при кризисни ситуации", допълни министър Павлова.

Готови сме да поемем председателството от Естония и да продължим да работим в близко сътрудничество с Триото и за бъдещето на Европейския съюз, подчерта в изказването си тя.

Последното заседание на триото се проведе под нейно домакинство в София на 31 май т.г., когато с колегите ѝ от Естония и Австрия завършиха окончателния етап на преговорите по това какви да бъдат общите приорити. Те са пет, като в тях влизат множество подприоритети.

"Ако ги изредим по поредност приоритет номер едно е растеж и конкурентоспособност. В него влизат два много важни подприоритета за България – бъдещата законодателна инициатива, свързана с единния дигитален съюз и цифров пазар, които ще са в ресора на бъдещия български еврокомисар – г-жа Мария Габриел. В този първи приоритет влиза и "горещия картоф", наречен кохезионна политика - многогодишната финансова рамка след 2020 г.", каза министър Павлова.

Вторият приоритет е свързан със социалната политика, подкрепата и равенството. Важна подтема за България в това направление е решението на Европейския парламент за определяне на 2018-а за Европейска година на културното наследство. "А тя ще стартира именно от България – на 11 януари, когато правим и официалното откриване на Българското председателство. То ще бъде съчетано с откриването на Европейската година на културното наследство. Това е уникален шанс за нас, за да покажем това, с което сме богати и това, с което сме непознати за Европа", заяви министър Павлова.

Третият приоритет е единен енергиен съюз и политиките, свързани с климата, а четвъртият включва сигурност и правосъдие. "Петият приоритет е "Европа като глобален играч на световната сцена". Приоритетът е насочен в много направления, в които България вижда своята активна и специфична роля.Защото, освен темата за сигурност и миграция, тук става въпрос вече за отношенията Европа-Турция. Особено след последните срещи и визити на нашия министър-председател, очакванията към него са големи, а надеждите са да бъде мост в този процес", заяви министър Павлова.

В петия приоритет се включва и темата за Западните Балкани. "Считаме, че тя трябва да е един от основните приоритети на bългарското председателство, защото, както казахме, по време на председателството ни не можем да настояваме за нещо "чисто българско". Това не е приемливо, не е и правилно. Но можем да играем важна роля на Балканите. Отваряме също една много интересна и гореща тема - Черно море, както и бъдещото на ЕС", допълни министър Павлова.