След като работодателите непрекъснато казват, че им трябват квалифицирани работници, трябва да може и да платят за това. Това заяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Според него обаче тук държавата би трябвало да помогне, като произведе тези хора със съответната квалификация.

„Но не може да имаш изисквания за различен вид квалифицирани специалисти и да ги привличаш с минимални заплати“, категоричен бе Калфин.

Според него не е нормално заплатата да е под линията на бедност и да се очаква, че хората ще се захванат за работа, ще работят 8 часа на ден и със заплатите си няма да могат да изхранят семействата си.

Калфин посочи, че тенденцията би трябвало да бъде да се повишават изискванията за труд и квалификация, но и да се увеличават доходите, за да се стимулират хората да са заети. Тогава когато хората работят 8 часа дневно, за да бъдат бедни, няма как да бъдат стимулирани, смята министърът

По думите му най-добрият начин е работници и работодатели да се договарят за минимална работна заплата, така както става за част от осигурителните прагове. Но дори в този случай трябва да се включат някакви обективни показатели, свързани с линията на бедност, квалификацията на работещите, перспективите за увеличаване на заплатите и т.н.

Относно съвеждането на почасовата заетост Калфин заяви, че в момента това се въвежда на етапи, за да не се отлага във времето, информира „Стандарт“.

„Защото има общини, в които няма частни работодатели. И тук идват дневните договори в селското стопанство, които се надявам до лятото да бъдат факт. Дори разработваме вариант земеделските производители да бъдат стимулирани да наемат безработни, защото в момента за тях няма субсидии за заетост. По-късно ще въведем и ваучерното почасово наемане за извършване на социални услуги по домовете. При тях ще има частично или пълно субсидиране от държавата. В момента разработваме законопроекта за ваучерите, ще бъде готов веднага след лятната ваканция. Все още трябва да се направят проучвания на пазара, за да се фиксират цените на почасовите договори“, категоричен е вицепремиерът.

Той посочи, че иска да види по-активно отношение и от работодатели, и от синдикати.

„Те имат интерес да се спазват изискванията за добри условия за труд и за добри практики и да не допускат някой да ги "конкурира", нарушавайки закона. Няма смисъл и от непрекъснато да повишаваме наказанията, а по-скоро трябва да ангажираме общественото мнение за по-голяма нетърпимост към неспазване на законите. Защото там, където условията на труд не са добри, очевидно работодателят не се е постарал и е решил да спести някой лев. Същото важи и за недекларираната заетост“, добави той.

Според министъра проблемите с трудовите договори са два - единият, когато въобще отсъстват трудови договори, и другият, когато се заблуждава с тях и се работи доста повече, отколкото пише в договора. През 2011 г. е имало масови проверки съвместни на НАП и Инспекцията по труда и тогава се е установило, че около 12-13% са договорите, които на практика показват по-малко от реалното работно време. След тези проверки делът им е паднал и в момента са 7-8%. Значително обаче са намалели договорите за 4-часов работен ден.

Калфин посочи още, че отстъпката от данъците е много важно средство, за да се мотивират работещите родители. По думите му би било добре, ако тази отстъпка надвишава месечните детски добавки и се дава и за родители, които взимат по-високи доходи и не получават такива добавки.

Министърът обясни, че отстъпките могат да бъдат около стойността на детските месечни добавки, но би трябвало малко и да надвишават. Примерно семейство с едно дете получава 35 лв. месечно детска добавка. Това на година са 420 лв. Ако семейството има по-висок доход и не получава тези 35 лв. или пък даже да ги получава, държавата ще ги преотстъпи от подоходния данък. Така ще се покаже действително отношение към тези, които работят и си гледат децата, добави министърът. Според него е напълно възможно това да бъде въведено още от следващата година.