През 2011 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 429.6 млн. лв., или с 1.9% повече в сравнение с предходната година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
През миналата година обаче растежът на разходите спрямо предходните години не се отразява върху интензивността на научната и развойна дейност. Последната се измерва като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт (БВП).
Растежът на разходите за научноизследователска и развойна дейност е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на новата стратегия „Европа 2020” - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, обясняват от НСИ.
През 2011 г. общите разходи за НИРД възлизат на 0.57% от БВП, което е с 0.03 пункта под нивото от 2010 г. и все още изостава от средната стойност на този показател за Европейския съюз. Той 2% през 2010 г.
Най-голям относителен дял в общите разходи за НИРД през 2011 г. има сектор „Предприятия” - 53.3%, и спрямо 2010 г. е регистриран ръст от 7.8%. В абсолютна стойност изменението е от от 212.1 млн. лв. на 228.7 млн. лв.
Същевременно обаче през миналата година в сравнение с предходната година в секторите „Висше образование” се наблюдава намаление с 11.2% - от 49.5 млн. лв. на 44.0 млн. лв. Спад има и в „Държавно управление” от 2% - от 157.1 млн. лв. на 153.9 млн. лв.
През последните години все по-важно място заемат чуждестранните източници на средства за осъществяване на научноизледователска и развойна дейност в България - чуждестранни предприятия, европейски програми, международни организации, други правителства и други. За пръв път през 2011 г. техният дял в общите разходи за НИРД е най-голям - 43.9%, и изпреварва досегашния основен източник на финансиране - сектор „Държавно управление” с дял от 38.8%.
В структурата на разходите за НИРД по области на науката, както и през 2010 г., най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на медицинските науки - 43.5% (186.9 млн. лв.), следвани от естествените и техническите науки - съответно с 21.9% (94.1 млн. лв.) и 19.1% (82.0 млн. лв.).
През 2011 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 16 986 души. Това е с 2.5% повече от предходната година.
В секторa на НИРД са заети повече жени. Делът на дамите от общия персонал, е 53.3%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 6.6 пункта в полза на жените.
Делът на изследователите от общия персонал нараства спрямо 2010 г. година с 3.9 пункта (от 66.2% на 70.1%), като близо половината от изследователите през 2011 г. - 49.9%, или 5 939 души, притежават докторска степен.
През 2011 г. не се наблюдава съществена промяна в структурата на персонала, зает с НИРД, по институционални сектори спрямо тази от 2010 година. Най-много са заетите в сектор „Държавно управление” - 9 238 души. Това са 54.4% от общия персонал.
Значително по-малко са лицата, ангажирани с научни изследвания и разработки, в сектор „Висше образование“ - 5 216 души, като относителният им дял е 30.7%. В сектор „Предприятия” с научна дейност се занимават 2 439 души, или 14.4% от общия персонал, зает с НИРД.
Разпределението по възраст на персонала, зает с този вид дейност, към 31 септември 2011 г. показва, че 43.5% от научния персонал е на възраст до 45 години. Делът на заетите от тази възрастова група нараства спрямо 2010 г. с 1.1 пункта.
*Документът от НСИ може да видите в прикачения файл.
