През 2012 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 495.9 млн. лв., което е с 15.5% повече в сравнение с предходната година. От 2006 г. насам се наблюдава постоянно нарастване на разходите за НИРД в абсолютна стойност, сочат данните на НСИ.
Една от петте водещи цели на стратегията „Европа 2020” е в Европейския съюз (ЕС) да се постигне 3% интензивност на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП). Националната цел на България е достигане на 1.5% интензивност на НИРД през 2020 година.
През 2012 г. интензивността на НИРД възлиза на 0.64% от БВП и е с 0.07 пункта по-висока в сравнение с 2011 година. Въпреки отбелязания растеж, интензивността на разходите за научна дейност в България през 2012 г. е близо 3.2 пъти по-ниска от средната стойност за ЕС-27 (2.03% през 2011 г.).
Нарастването на общите разходи за НИРД през 2012 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”, където разходите за НИРД се увеличават с 31.2% (от 228.7 млн. лв. на 300.1 млн. лв.). Сектор „Предприятия” продължава да бъде и най-големият от четирите основни институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 60.5% от общите разходи за НИРД. Секторите „Държавно управление” и „Висше образование” следват с дялове съответно от 30.0% (или 149.0 млн. лв.) и 8.1% (или 39.9 млн. лв.).
Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. За трета поредна година чуждестранните източници на средства са с най-голям дял във финансирането на НИРД в България - през 2012 г. той възлиза на 46.3% от общите разходи за НИРД, като нараства с 2.4 пункта спрямо 2011 година. Това се дължи основно на увеличаващия се обем на клиничните изпитвания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании.
Следващите по значимост източници на средства за НИРД през 2012 г. са сектор „Държавно управление” с дял от 31.5%, при който се отчита намаление от 7.3 пункта спрямо 2011 г., и секторът на българските предприятия, който отбелязва увеличение с 3.8 пункта и достига до 20.7% относителен дял от общите разходи за НИРД.
В структурата на текущите разходите за НИРД по видове изследвания през 2012 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 73.8% (340.7 млн. лв.), следвани от фундаменталните изследвания и експерименталните разработки - съответно с 13.5% (62.3 млн. лв.) и 12.7% (58.6 млн. лв.).
През 2012 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 16 746 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 1.4% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 53%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 6 пункта в полза на жените.
Разпределението на персонала, зает с НИРД по институционални сектори през 2012 г., показва, че в сектор „Държавно управление” работят 9 273 души (в еквивалент на пълна заетост), или 55.4% от общия персонал. В сектор „Висше образование“ с научна дейност се занимават 4 356 души, като относителният им дял е 26%, а в сектор „Предприятия” са ангажирани с научни изследвания и разработки 2 995 души, или 17.9% от общия персонал, зает с НИРД.
Делът на изследователите (в еквивалент на пълна заетост) от общия персонал, зает с НИРД, намалява спрямо 2011 г. с 2.6 пункта (от 70.1 на 67.5%). Като гаранция за висок професионализъм на научните изследвания, 33.6% или 5 620 души от персонала, зает с НИРД в еквивалент на пълна заетост, притежава докторска степен.
Изследователите почти без изключение (99%) са с висше образование, а с докторска степен са почти половината от тях (49.6% или 5 597 души).
