Едно от най-сериозните отражения на пандемията и мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19 е спрямо състоянието на пазара на труда. 

Икономическото развитие в България беше засегнато от извънредно и тежко сътресение, причинено от пандемията с коронавируса, четем в информационния бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ). Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели, като през последните пет години ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) се задържа на нива над три на сто, което допринесе за устойчив ръст на заетостта. Разпространението на COVID-19 в края на първото тримесечие на 2020 г. предизвика силно влошаване на икономическата ситуация и на краткосрочните перспективи за растеж. 

Въведените мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса доведоха до пълно прекъсване на дейността в редица икономически сектори, като най-засегнат бе секторът на услугите, което оказа сериозно отражение върху пазара на труда. Това, заедно с рязкото повишаване на несигурността и непредвидимостта на близкото и средносрочното бъдеще на икономиката, е другият негативен фактор, който ограничаваше развитието на трудовия пазар и предизвика съществено повишение на броя на безработните лица. Въвеждането на не толкова строги мерки за ограничаване разпространението на COVID-19, съчетано с активирането на схемите за запазване на заетостта, обаче позволиха относително бързо свиване на входящия поток към бюрата по труда, а вторият (частичен) „локдаун“ не доведе до толкова съществено нарастване на безработицата. 

Разпространението на COVID-19 в началото на миналата година влоши икономическата ситуация в страната и затрудни стопанския живот в редица сектори на икономиката. Динамиката на броя на регистрираните безработни лица с право на парично обезщетение през 2020 г. бе силно повлияна от дизайна на ограничителните мерки в България – и пролетният, и есенният „локдаун“ бяха последвани от увеличаване на броя на получателите на обезщетения. В резултат, средномесечният брой регистрирани безработни лица с право на парично обезщетение нарасна 1.65 пъти в сравнение с 2019-а.

От друга страна, периодичното въвеждане на по-малко строги ограничителни мерки, съчетано с прилагането на схеми за подкрепа на заетостта с индивидуален подход за някои сектори (туризъм и сухопътен транспорт), позволиха значително повече в сравнение с 2019 г. безработни лица с право на обезщетение да се върнат в заетост.

Икономическите последици от кризата с коронавируса засегнаха всички групи на пазара на труда, но най-сериозно те се отразиха на най-уязвимите сред тях. Доказателство за това е нарастването на дела на получателите на обезщетение без образование, на младежите до 29-годишна възраст, на жените и на лицата с ниски доходи.

Социалноосигурителната система успя да смекчи удара върху доходите на хората, имащи необходимия осигурителен принос, а делът на регистрираните безработни лица с право на парично обезщетение за безработица (средномесечно) от броя на регистрираните безработни лица (средномесечно) нарасна от 34% през 2019 г. на 45% през миналата година. Подкрепата от фонд „Безработица“ на ДОО обаче има временен характер. От гледна точка на управлението на социалните последствия от пандемията това прави особено важно бързото възстановяване на икономиката и на пазара на труда, които да предоставят възможност за всички групи да участват в заетостта и да имат достъп до социална защита.

Наред с това, пандемичната криза разкри едно важно измерение на усилията за ограничаване на неформалната икономика – при шок на пазара на труда, недекларираната заетост умножава цената, която трябва да платят онези работници и служители, които поради една или друга причина съзнателно са заобикаляли осигурителното законодателство преди кризата. При равни други условия, те не могат да се възползват от защитата на осигурителната система в същата степен, както работниците и служителите, работили изцяло „на светло“ във формалната икономика.