В Министерски съвет премиерът Марин Райков се срещна с представители на бизнеса и неправителствени организации, за да обсъди сътрудничеството между служебното правителство и бизнеса.

По време на разговора са обсъдени възможности за улесняване на достъпа на малки и средни предприятия до средствата от еврофондовете, както и работата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет. “Служебното правителство ще работи в посока намаляване на административния натиск върху българския бизнес”, увери Райков.

Премиерът е заявил на срещата, че правителството ще работи за запазването на финансовата стабилност на страната, без да оставя в наследство платформа за реформи в посока увеличаване на данъците.

От Българската стопанска камара са поискали от правителството първо да увеличи приходната част на бюджета. Минимизацията на разходната част е важна задача, но с по-нисък приоритет, информират от Българската стопанска камара.

От камарата считат, че подобряването на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи е от първостепенно значение. “Считам за твърде необяснимо абсолютното и относително намаляване на приходите от ДДС и акцизи при ръст на БВП в последните няколко години. Неясно е, също така, защо не се събират здравните осигуровки от идентифицираните над 1,2 млн. души с такива задължения”, пита Божидар Данев - председател на БСК.

По проблема за енергийната ефективност нашето мнение е, че докато съществувакръстосано субсидиране на цената на енергията за битово потребление за сметка на бизнеса, последствията ще бъдат силно негативни за цялостното развитие на икономиката, е мнението на камарата.

От там алармират и, че съществува растяща тирания на администрацията, в това число на централната и на общинските, включително и на съдебната система. За да се повиши прозрачността на публичните финанси от БСК очакват:

* Публичен отчет за разходването през последните 3,5 години на 4 млрд. лв. от фискалния резерв, вкл. отчет за 1,4 млрд. лв. взети от резерва на НЗОК и около 4,2 млрд. лв. постъпления от заеми;

* Пълен преглед на приходите и разходите на НОИ и НЗОК, в т.ч. разходите от 1,1 млрд.лв. за 700 000 получаващи плащания по ТЕЛК, 10 млн. болнични дни, които се плащат основно от бизнеса (въведени като временна, антикризисна мярка, но всъщност дългосрочно) и др.;

* Отчет от МЗ за разходването на 390 млн. лв., прехвърлени към министерството от НЗОК през 2011 и 2012 г.

Според камарата основен проблем на страната е, че вследствие на влошената бизнес среда се наблюдава срив на инвестициите, закриване на работни места - около 400 хил. и 112 хил. самонаети (2008-2012 г.), и реалнабезработицата (вкл. обезкуражени лица) в размер на 18 на сто. Особено тревожно е състоянието на младежката безработицата, която за периода 2008 – 2012 г. нарасна от 22 на 38 на сто.

От камарата посочват още, че нарушените макроикономически баланси, в това число ниските доходи на заетите, са вследствие преди всичко от масовия износ на национален доход и закриването на редица дейности с висока добавена стойност – търговска, развойна, проектантска, инженерингова и др.

Подобно развитие, при  бездействието на всички изпълнителни власти след промяната, е в основата на високата енергоемкост и ниската конкурентоспособност на българската икономика.