През 2015 г. годишният доход на средното българско домакинство достига 12 349 лв. (или 1 020 лв. месечно). Номиналният ръст на доходите е 2,9%, което е третият най-бавен темп на нарастване от 2004 г. насам. В същото време, поради лекото понижение на цените в икономиката през 2015 г., реалният ръст на доходите е 3%, което е четвъртият най-бърз темп от 2004 г. насам.
Така 2015 г. е втората поред година, в която реалната покупателна способност на българските домакинства нараства по-бързо от техните номинални доходи. Например през 2014 г. номиналният ръст в доходите беше нулев, но тъй като цените се понижиха с 1,4% спрямо предходната година, реалният доход беше всъщност по-висок от този през 2013 г.
Разминаването идва от разликите в средногодишното ниво на инфлация. Както се вижда от първата графика, в периода преди кризата номиналните заплати растат много по-бързо от реалните, а причината е сравнително високата инфлация - варираща между 5% (2005 г.) и 12,3% (2008 г.). През кризисната 2010 г. имаме спад както на номиналния, така и на реалния доход на българските домакинства.
Прави впечатление, че структурата на домакинските бюджети продължава да се подобрява. От всеки един лев доход 55 стотинки се формират отработна заплата, а около 26 стотинки – от пенсии. За втора поредна година доходите от предприемачество се задържат над 6% от общия доход. Това подобрение се дължи най-вече на силната за пазара на труда 2015 г., която мина под знака на увеличаваща се заетост и намаляваща безработица.
Намаляващите разходи за храна и увеличаващите се разходи за свободно време, култура и образование по принцип показват подобряване на благосъстоянието на домакинствата.
През 2001 г. например близо 45% от разходите на българските домакинства отиват за храна и безалкохолни напитки, докато през 2015 г. този дял спада до 31,4%. Ако сравним покупателната способност на дохода на домакинствата през 2014 г. с този през 2001 г. се вижда, че средното домакинство може да си позволи 3,4 пъти повече свинско месо и 1,7 пъти повече прясно мляко (от хранителните продукти). Това „освобождава” средства за друг тип разходи като споменатите вече свободно време и култура.
Анализът е публикуван от Инфограф. Автор: Явор Алексиев.