Няма да се сключват нови договори по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, популярна като "безплатно" саниране. Това става ясно от официално съобщение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Замразяването на програмата идва само два дни след като, както в. "Сега" писа, се разбра, че и вторият милиард, гласуван от парламента буквално часове преди разпускането му, е бил похарчен още в началото на миналата година.
Пълният текст на съобщението от МРРБ гласи:
"Във връзка с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради беше прието Постановление № 29 на Министерския съвет от 26.01.2017 г. (обн., ДВ бр. 12/03.02.2017 г.), с което беше увеличен финансовият ресурс по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на 2 млрд. лв.
С оглед гореизложеното, Министерството на регионалното развитие и благоустройството уведомява всички граждани, кметове на общини, областни управители, външни изпълнители за отделните дейности, сключили договори след проведени обществени поръчки, както и всички заинтересовани страни в процеса по изпълнение, че за цялостното енергийно обновяване на 2022 жилищни сгради, които имат сключен договор за целево финансиране с "Българска банка за развитие" е гарантирано държавното финансиране към изпълнителите на отделните дейности.
Сключването на нови договори за целево финансиране с "Българска банка за развитие"АД ще бъде възстановено след като бъдат сключени всички анекси към текущите договори за целево финансиране и при наличие на свободен финансов ресурс по Програмата".
Според изнесените в понеделник данни обаче договори за саниране имат още около 2000 сдружения на собствениците, а други 2000 са в процес на регистрация, за да кандидатстват. Служебният заместник-министър на регионалното развитие Виолета Комитова тогава обясни, че, въпреки наддоговарянето и реалното изчерпване на парите, кметовете, които сключват договорите и обявяват обществените поръчки за саниране, както и самите сдружения на собствениците, не са били информирани, че пари няма. Миналия февруари бившият регионален министър Лиляна Павлова е предупредила единствено Българската банка за развитие да спре да подписва договори за финансиране. Това е станало на фона на "лавинообразно нарастване на интереса" и на растящите заявления на желаещите да участват в програмата.
Реално този интерес надхвърля трикратно осигурените пари. В разстояние на цяла една година обаче бившето ръководство на МРРБ единствено изтъкваше положителните ефекти от програмата и, особено в предизборния период, режеше ленти на прясно обновени блокове. Нито веднъж не бе споменато, че ресурсът за санирането на всички желаещи не е осигурен и не е гарантиран. Не се знае и ще има ли последствия за хората, допуснали сключване договори при необезпечен финансов ресурс, в явно нарушение на Закона за публичните финанси.
От съобщението на МРРБ се разбира още, че на практика няма яснота какво точно ще трябва да се плати за блоковете, които вече имат договори, и какво ще стане, ако тези плащания надхвърлят и одобрените досега 2 милиарда лева.
Междувременно се появяват все повече информации за калпаво изпълнение на ремонтите и за необосновано раздути разходи, както и за пълната липса на контрол за харченето на парите. В началото си програмата тръгна с "таван" от 290 лева на квадратен метър. Впоследствие максимално допустимите разходи бяха намалени на два пъти. Така, от средна цена над 17 000 лева на саниран апартамент, бившето ръководство на МРРБ успя да "свали" стойността на до около 15 700 лева. В последните дни Лиляна Павлова и висши чиновници от бившия министерски съвет нееднократно се опитваха да внушат, че атаките срещу програмата за саниране са предизборни.
