Близо 162 милиона лева дава годишно бизнесът за такси за регулации.
Въпреки плановете, записани в Националната програма за реформи, до 2020 година да се намали с 20 на сто административната тежест за бизнеса, у нас регулациите продължават да са сериозна пречка и ограничават пълноценното участие на бизнеса в развитието на икономиката.
Това са част от резултатите от анализа "Администриране на регулаторните режими - модерно регулиране", председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев
У нас има 5 закона, които регламентират правилата, на които трябва да отговарят регулациите за бизнеса, но липсва реален синхрон по прилагането им. Данев припомни, че през 2003 година е бил премахнат регистъра на регулаторните режими, тъй като той беше непълен и подвеждащ. През последните седем години администрацията не направи нищо съществено, за да имаме адекватен действащ регистър, коментира председателят на камарата.
Преди три години стопанската камара е предоставила списък с 62 закона, които трябва да бъдат променени, за да се синхронизират правилата за регулиране. До момента нито един от тях не е променен.
От своя страна зам.-председателят на БСК Камен Колев обяви, че България е на 84-то от 134-те възможни места по държавно регулиране според показателя за глобална конкурентоспособност, а корупцията у нас се увеличава заради тежките регулации за бизнеса по данни на "Транперанси Интернешънъл".
Фирмите имат утежнен достъп до пазара заради многото и често скъпи регулаторни режими.
Много сектори у нас се регулират, без да има реална нужда от това, защото те не застрашават обществения интерес. В същото време искания за разрешителни и лицензи отлежават в ключови министерства, сред които регионалното и Министерството на околната среда и водите. Статистиката показва, че МРРБ не е дало отговор за концесиониране на повече от 500 компании, а министерството на околната среда бави повече от 1000 оценки за въздействието над околната среда, както и за комплексни разрешителни, става ясно още от изследването на стопанската камара.