В продължение на повече от два часа представителите на бизнеса и на ВУЗ-овете дискутираха вчера възможностите за подобряване качеството на висшето образование у нас. Срещата се проведе по покана на Българската стопанска камара (БСК), а поводът бяха оповестените преди около месец предложения на камарата за реформа на образователната система, в контекста на отправените към страната ни препоръки от Съвета на ЕС в края на юли т.г.

"Студентите трябва да имат умения да се адаптират към бързо променящия се свят. Работодателите търсят комуникативни, иновативни, решаващи проблеми, критично мислещи и работещи в екип кадри", каза при откриването на срещата изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В същото време, той изрази тревога, че е налице сериозно разминаване между търсенето на работна сила с определена квалификация и умения и излизащите от системата на образование.

Не се следи квалификационната и възрастовата структура на специалисти и квалифицирани кадри по отрасли. Има опасност от "оголване на цели отрасли", каза изпълнителният председател на БСК и цитира данни от последното преброяване на населението, според които от общо 1 140 000 висшисти у нас, 356 000 са на възраст над 50 години, а тези под 30-годишна възраст са едва 200 000 души. Паралелно с това, над 100 хил. са неграмотните, а 1 300 000 са лицата с основно и начално образование сред 15-64-годишните българи.

Божидар Данев представи основните предложения на БСК за реформа на системата на образование, едно от които е финансирането на университетите от страна на държавата да става независимо от тяхната форма на собственост, а чрез прилагане на принципа „парите следват студента".

От БСК са на мнение, че системата на образование страда основно от недостатъчно финансиране, има неравнопоставеност на формите на собственост, бави се въвеждането на съвременни интерактивни форми на обучение, не се осъвременяват методиките на обучение и материалната база, застарява преподавателският състав, изгубена е връзката между отделните степени на образование, средствата за образование, отделяни ежегодно от държавния бюджет, трябва да бъдат сериозно увеличени. Средно в ЕС се отделят 5.6% за образование, в страни като Естония, Дания, Швеция, Франция, Чехия и Англия този процент е между 6 и 8, а в България е 3. „Трябва постепенно да вървим към доближаване на структурата на държавния ни бюджет към тази на бюджетите на другите страни от ЕС.

От камарата съобщиха, че сред предложенията са още: да се опростят процедурите за допускане на частните инвестиции в публичната образователна система, да се въведат данъчни и други финансови стимули за въвличане на бизнеса в процеса на дофинансиране на образованието и да се активизира участието на бизнеса в управителните тела на университетите. Специално внимание трябва да се обърне върху изграждането на т.нар. меки умения у студентите и да се създадат единни стандарти за специфичните професии.

По време на дискусията от БСК предложиха да се пристъпи към актуализиране на държавните образователни изисквания и учебните планове и програми, и привеждането им в съответствие с европейските стандарти за професии и длъжности, както и да се разработят инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път. В тази връзка пред участниците в срещата беше представен разработваният от БСК 4-годишен проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", целящ създаване на национална Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. В рамките на проекта ще бъдат създадени стандарти за компетенциите на над 400 ключови длъжности в 20 възлови за развитието на икономиката сектори. Вече се работи по компетентностните профили в 7 сектора - машиностроене, дървопреработване, хранително-вкусова промишленост, туризъм, електроника, електротехника и металургия. Стандартизирането на изискванията към определени професии и длъжности ще бъде реален механизъм за оценка качеството на обучението и ще направи обучението в българските ВУЗ съпоставимо с това в останалите европейски страни.

Сред основните упреци на ректорите към бизнеса бе липсата на поръчки за обучение на кадри. В тази връзка положителен опит споделиха ректорите на Пловдивския университет - доц. д-р Запрян Козлуджов, и на Софийския университет - проф. Иван Илчев, както и зам.-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси - Йордан Христосков. Като добри примери бяха посочени фирмите от сферата на минното дело, металургията, химическата промишленост, машиностроенето и финансовия сектор, които са сред най-активните при взаимоотношенията си с ВУЗ-овете, вкл. при формулирането на учебните програми и планове, осигуряването на стажантски места, финансиране на лаборатории и др. Факт е, обаче, че става въпрос основно за големи фирми, които могат да си позволят подобни инвестиции.

"Всички са за увеличаване на средствата за образование, но преразпределителната маневреност на бюджета е малка", подчерта главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. Според него, трябва да се търси баланс между академичната (тази на университетите) и потребителската (тази на бизнеса) концепция за качество на образованието. Той изрази подкрепа за тезата на БСК, че трябва да се търси по-висока ефективност на вложените в образование публични средства, като сред критериите за насочване на държавното финансиране трябва да е и реализацията на кадрите, излезли от съответния университет.

Зам.-ректорът на Бургаския свободен университет доц. д-р Милен Балтов изрази мнение, че трябва да се мисли за създаване на "защитени специалности" - такива, които не се търсят към момента, но са важни в перспектива за обществено-икономическото развитие. Също така, трябва да се прави диференциация на финансирането, като се отчита ресурсоемкостта на отделните специалности.

Според главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев на никой не е по силите да прогнозира дългосрочно нуждите на пазара на труда от специалисти с определена квалификация. В тази връзка Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, опонира, че в момента Министерството на труда и социалната политика работи именно по такъв проект, финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси". Според него, не само че не е невъзможно прогнозирането на търсенето на работна сила, нещо повече - трябва да се работи за прогнозиране на промяната в уменията. „Изискванията към един IT-специалист, например, се променят с всеки изминал ден и образователната система трябва да следи тези процеси и да се адаптира към тях, за да е адекватна на потребностите на работодателите. Проблемът не е, че не се работи, а че всеки работи сам за себе си. Тичаме успоредно по отделни писти и пътищата ни не се пресичат", описа образно проблема Томчо Томов.