Министерство на електронното управление ще се опита да спаси финансирането по Националния план за възстановяване и устойчивост за дигитална свързаност въпреки огромните закъснения, натрупани по проектите. Парите за електронно управление по плана за възстановяване бяха повод за голям политически скандал и разкрития за оказван натиск върху бившия министър на електронното управление Александър Йоловски за заобикаляне на закона за обществените поръчки при възлагане на договори за стотици милиони.
Тази тема потъна в прокуратурата, но пък скандалът буквално замрази изпълнението на плана за възстановяване. Едва през лятото на миналата година работата бе подновена и през декември агенция “Инфраструктура на електронното управление” сключи първите два договора по плана - за надграждане и подмяна на устройства на единната електронна съобщителна мрежа. Мрежата осигурява свързаност на над 1200 централни и местни публични администрации и други организации от публичния сектор, но стига само до 129 общински центъра. Целта е тя да обхване всички общински центрове, да се поднови оборудването, да се освободи капацитет в съществуващи бели зони, в които няма пазарен интерес и не се предлагат широколентови услуги за граждани и бизнес.
По тази поръчка бяха сключени два договора - с А1 за 13,5 млн. лв. (в опорната MPLS мрежа) и за 61,5 млн. лв. с консорциум между “Сиенсис” и “Телелинк бизнес сървисис”. Крайният срок на изпълнение на договорите е юни 2026 при краен срок по целия плаз на възстановяване - август 2026 г.
През декември ресорната агенция задвижи и всички останали поръчки, предвидени по проекта за развитие на държавната опорна мрежа, като започна пазарни консултации за определяне на прогнозната стойност по отделните процедури. Пазарните консултации предизвикаха интерес, като примерни оферти са подали по тях различни компании. Предстои самото обявяване на общо 5 процедури, по които ще бъде осигурена свързаност и възли за свръхвисокоскоростен достъп на 24 университета и научни институти.
Не е ясно каква ще е общата стойност по тези проекти, за които в плана за възстановяване бяха предвидени първоначално 316 млн. лв. с ДДС. Министерство на електронното управление отговаря само за част от проекта, който е на обща стойност 633 млн. лв., но останалите две дейности по него са възложени на транспортното министерство.
Министерство на електронното управление бе одитирано в областта на обществените поръчки и извършваните разходи и от Сметната палата. Одитът покри периода от 1 януари, 2022 т. до 31 декември, 2023 г., като установи известни нередности. Одиторите установи нередности при назначаване на външни експерти на граждански договори- при част от тях не е било ясно на какъв принцип са избирани, защо точно е трябвало да бъдат назначени и на какъв принцип е определено възнаграждението им. Подобни правила са се появили след одита, но само за назначаване на външни експерти във връзка с отговорностите на министерството по изборния процес. “Разходите за възнаграждения на персонала по извънтрудови правоотношения са в размер на 163 759 лв. за 2022 г. и 75 881 лв. за 2023 г. и представляват съответно 19,82 и 19,75 на сто от общо отчетените разходи за други възнаграждения и плащания за персонала за 2022 г. (826 051 лв.) и за 2023 г. (384 216 лв.)”, става ясно от доклада. При някои обществени поръчки също са установени нередности, но те не са фрапиращи.
