Въпреки общото подобрение на резултатите в сферата на образованието и обучението в ЕС, напредъкът е твърде бавен, което означава че повечето цели за реформи до 2010 г. няма да бъдат постигнати. Икономическата криза подчертава необходимостта от провеждане на спешни реформи, при същевременно продължаване на инвестициите в системите на образование и обучение, с цел да се отговори на основните икономически и социални предизвикателства. Такива са основните заключения на двата доклада относно напредъка на образователните реформи и европейското сътрудничество, които Европейската комисия представи днес.

Европейският комисар по въпросите на образованието, обучението и младежта Марош Шефчович заяви: „Беше отбелязан съществен напредък в образователните реформи в ЕС, но в този момент не бива да губим набраната инерция. Необходими са по-специално повече и по-добре насочени инвестиции в образованието и обучението, така че европейците да бъдат по-добре подготвени за намиране на работа и да се засили способността ни за нововъведения в дългосрочен план.“

Доклад на Комисията относно напредъка в осъществяването на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението — показатели и критерии за 2009 г.

Настоящият годишен доклад разглежда напредъка на държавите-членки в изпълнението на пет ключови критерия в образованието и обучението през 2010 г.

• Въпреки отбелязания напредък, четири от петте критерия за 2010 г. по отношение на образованието и обучението вероятно няма да бъдат постигнати. Изпълнен е само критерият за увеличаване на броя на получилите образователна степен в математически, научни и технологични специалности. Три от критериите не са изпълнени - това са: участието на възрастните в обучението през целия живот, намаляването на дела на ранно напускащите училище и увеличаването на броя на младите хора, завършващи средно образование. Един от показателите дори се е влошил от 2000 г. насам - четивните умения при 15-годишните.

• Що се отнася до положителния напредък, броят на много малките деца в образователната система се е увеличил, както и броят на обхванатите от системата на началното образование като цяло и общото ниво на образованост на гражданите на ЕС. Броят на гражданите в работоспособна възраст (между 25 и 64 години) с ниско ниво на образованост е намалявал с повече от един милион годишно от 2000 г. насам. Но техният брой все още възлиза на 77 милиона, или близо 30% от цялото население на ЕС.

• Сред другите области, в които е постигнат напредък, са езиковото обучение в училищата и мобилността на учащите във висшето образование, която се е увеличила с над 50% от 2000 г. насам.

Проект на съвместен доклад за 2010 г. относно напредъка по изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“

Този двугодишен доклад, изготвен въз основа на данни от държавите-членки и приет съвместно от Съвета на министрите на образованието на държавите-членки и Комисията, прави оценка на общия напредък и определя приоритети за бъдещо сътрудничество в областта на образованието и обучението. От централно значение в съвместния доклад е усвояването на ключови умения на всички нива на образованието и обучението. Главните констатации в него са следните:

• Много от страните използват Европейската рамка за ключови умения като отправна точка в провеждането на училищните реформи. Въпреки значителния напредък в приспособяването на учебните програми в училищата, все още остава да се направи много в подкрепа на развитието на уменията на учителите, за актуализирането на методите на оценка и въвеждането на нови начини на организация на учебния процес. Осигуряването на възможност за всички учащи да се ползват от предимствата на иновативните методи, включително тези в неравностойно положение и участващите в програми за професионално образование и обучение, обучение за възрастни и висше образование, представлява съществено предизвикателство.

• Сред останалите предизвикателства фигурират: осъществяването на обучение през целия живот, засилването на мобилността, постигането на по-висока степен на отвореност на образованието и обучението и на по-голямо съответствие с потребностите на пазара на труда и обществото. Специално внимание следва да се отдели на установяването на партньорство между сферите на образованието и обучението, от една страна, и сферата на труда, от друга.

• Делът на инвестициите на единица учащ се е увеличил от 2000 г. насам във всички нива на образованието. Ръстът на разходите на единица учащ във висшето образование обаче беше по-бавен в сравнение с всички други нива. Държавите-членки на ЕС ще трябва да инвестират средно с над 10 000 евро повече на учащ годишно в сферата на висшето образование, за да бъдат достигнати равнищата на инвестициите в САЩ (с близо 200 милиарда евро повече всяка година). Разликата се дължи предимно на размера на частните инвестиции в заведения за висше образование в САЩ.

Какви са следващите стъпки?

Съвместният доклад ще бъде представен пред Съвета на министрите на образованието на държавите-членки на 26 ноември 2009 г., като част от подготовката за неговото официално приемане от Съвета през февруари 2010 г. Ключовите послания в него ще послужат като основа за дискусията относно бъдещата стратегия на ЕС за растеж и заетост на пролетното заседание на Европейския съвет през 2010 г.