Управителният съвет на Българската народна банка реши считано от 1 юни минималните задължителни резерви по привлечените от банките средства от чужбина да нараснат от 5 на 10 процента. А от 1 юли задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от страната и от чужбина се увеличават от 10 на 12 процента.
Текущата макроикономическа ситуация се характеризира с ускорено нарастване на цените, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредитите за домакинствата. Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност, гласи официалното съобщение на централната банка.
В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банките, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България. „При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на Европейската централна банка и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, повишаването на задължителните минимални резерви има за цел затягане на монетарните условия в страната. Мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите“, посочват от БНБ.
Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението, финансирано със заеми. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система, пише в официалното съобщение на БНБ.
Печалбата на банките в страната за 2022 г. е 2,1 млрд. лв., което е със 733 млн. лв. (+54.6%) повече спрямо печалбата за предходната 2021 г., пише в периодичното издание на БНБ „Банките в България“. Възвръщаемостта на собствения капитал на банките нараства до 12%. Нетният лихвен доход на банките (разликата между получени доходи от лихви и направени разходи за лихви) през миналата година се увеличи с 467 млн. лв. (+16,9%) до 3,2 млрд. лв. Нетният доход на банките от такси и комисиони се увеличи със 185 млн. лв. (+14,9%) и през миналата година достигна 1,4 млрд. лв.
Макар в непосредствен план бързото нарастване на кредитите да се отразява положително върху доходността на банковия сектор, продължителните периоди на висок кредитен растеж създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система, посочват от БНБ.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. обемът на необслужваните заеми се понижи в резултат на отписвания на кредити за домакинства. Въпреки това, в текущите условия кредитният риск е изострен, пишат от БНБ. Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очаквано забавяне на външното търсене способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. В допълнение, върху финансовото състояние на кредитополучателите ще повлияе протичащият глобален процес на повишение на лихвените проценти, чието пренасяне върху лихвите в страната ще се ускори през следващите месеци, пише в анализа на БНБ.
