Един от най-очакваните международни форуми на върха – Конференцията на ООН за устойчиво развитие Рио +20 завърши със споразумение, пораждащо смесени реакции, повечето от които негативни. Договореността между участниците отлага във времето изпълнението на много от нужните предложения за опазване на природните ресурси на земята от климатичните проблеми и глобализацията, съобщава Ройтерс.
В мащабното събитие взеха участие близо 100 държавни и правителствени ръководители. Фокус на тридневната конференция беше устойчивото развитие, побиращо в себе си икономическия растеж, отношението и опазването на околната среда и мерки спрямо бедността, която е едно от глобалните предизвикателства пред човечеството.
Постигнатото споразумение между световните лидери бе определено от много като „прекалено слабо, за да се справи със социалните проблеми и екопроблемите“, информира ББС.
Норвежката Гро Харлем Брундтланд, която е авторка на крайъгълният доклад на ООН относно устойчивото развитие посочи един от главните проблеми за липсата на по-осезаемо развитие – корпоративната власт.
Същевременно народите се обединиха около каузата за запазване на морския живот в океаните, но се провалиха в други сфери. Така например темата за намаляването на употребата на фосилни горива остана неоползотворена и рамка, която да я гарантира, така и не бе очертана. Смята се, че една реформа в сферата на фосилните горива ще доведе до икономически растеж на икономиките и същевременно ще намали въглеродните емисии – изключително важна цел на развитите страни.
Близко до провала бяха и плановете за гарантиране на правата на бедните да имат свободен достъп до чиста питейна вода, подходяща храна и електричество, като в крайна сметка мерките в тази сфера също се оказаха неефективни. Проблемно беше и изключването на текстовете относно възпроизводителните права на жената от деларацията. Тази тема срещна силна опозиция от страна на Ватикана, Русия и редица държави от Близкия Изток и Латинска Америка и поради това се наложи предприемането на този ход.
Барбара Стокинг - изпълнителният директор във Великобритания на неправителствената организация Oxfam, която е с утвърден статус на важен неправителствен играч в световните дела, изрази недоволство, което и много други изповядват, след приключването на дебатите. ООН определя срещата на върха като „шанс веднъж на цяло поколение“ да се постигне устойчивост в глобалната икономика.
„Със сигурност срещата в Рио не постигна нищо подобно“, отбеляза Стокинг. „Налични бяха всички световни лидери, но те просто не взеха решения, които да доведат до някакъв прогрес“.
Президентът на Хаити Мишел Мартели бе малко по-умерен, но все пак също изрази известно разочарование и посочи, че срещата на върха е можела да постигне много повече.
Част от проблемът за устойчивото развитие и неговото не-развитие се корени във финансовите потоци. Развиващите се страни изтъкват, че имат нужда от субсидиране, за да успеят да се влеят в потока на зелената икономика. Същевременно САЩ и ЕС са в дълбока криза, като това важи особено много за европейските ширини. Това значително ограничава евентуалното пренасочване на финанси към страните, имащи нужда от големи суми за реформи в икономиката, което от своя страна води до отпор на прокламациите за зелена икономика от страна на развиващите се държави.
Основа за концепцията за устойчиво развитие е доклада на комисията, оглавявана от Гро Харлем Брундтланд, която по време на доклада – през 1987 година, е министър-председател на Норвегия. Самата Брундтланд също изкритикува липсата на напредък и липсата на твърди решения от държавните лидери.
„Когато погледнете 25 години назад, със сигурност ще видите, че е направено много по-малко, отколкото се очакваше. Но не може да мислите, че светът ще бъде променен само за 25 години“, все пак омекоти позицията си тя.
Според нея има „сложни причини“, поради които правителствата не могат да разширят и активизират по-обстойно дейността си, като една от тях е властта на корпорациите.
„В нашата политическа система, корпорациите, бизнесът и хората, които имат икономическа мощ упражняват изключително силен натиск над решенията на политиците – и това е факт“, уточнява Брундтланд.
Следващата важна крачка, посветена на устойчивото развитие, е 2015 година. Лидерите имат три години да очертаят целите в тази сфера и да ги обявяват дотогава.
