Ани Дамянова прави това, което никога не е считала за възможно: живее в дългове като истински жител на запада. Тя е взела заем, за да купи нов апартамент и да го обзаведе, нещо, което бе невъзможно преди години, пише Ройтерс.
"Мечтаех си също за система за домашно кино, а сега вече имам. На лизинг е също", казва 35-годишната издателка.
Докато голяма част от населението на балканската страна се наслаждава на първите си крупни покупки, икономистите твърдят, че кредитният бум отпреди три години може да натовари икономиката. В цяла България, която ще бъде най-бедната членка на Европейския съюз, ако се присъедини по план следващата година, хората вземат заеми, за да купят нов апартамент, кола, плазмени телевизори и други стоки. Опитите на Централната банка да овладее растежа на кредитите почти нямаше ефект, защото банките преминаха от традиционното отпускане на заеми към по-слабо регулираните лизингови операции. Ресурсите на чуждите им собственици позволиха на банките да намалят лихвените проценти от 10,5% през 2003 г. до 7,5% сега.
Типичен заем на стойност 80 хил. лева с период на изплащане 20 години струва на потребителя 750 лева месечно. Въпреки че подобни плащания биха изглеждали малки за жител на Лондон или Париж, средните заплати тук са 350 лева месечно и наблюдателите на пазара смятат, че голяма част от бедните българи са затруднени. По данни на Централната европейска банка бързият растеж на кредитите при кандидатките за членство в ЕС, особено в чужда валута, може да направи България, Румъния, Хърватия и Турция по-податливи на финансови кризи. Резултатът е увеличен внос и голяма дупка в текущата сметка, която се е удвоила от януари до април на годишна база 1,473 млрд. евро, което е 6,1% от брутния вътрешен продукт.
По данни на ЦЕБ ипотеките са нараснали със 74% от май месец миналата година. Продажбите на нови автомобили са се увеличили с 35%. Икономистите отбелязват, че тенденцията е неизбежна за всяка бедна държава, която трябва да повиши продуктивността си и да настигне Запада. Според тях икономическият растеж от 5,6% за първата четвърт и очакванията за нарастване на чуждите инвестиции с една трета през тази година са положителни знаци. Структурата на инвестициите и нарастването на вноса, който надвишава износа с 20% до 13% за първото тримесечие, е повод за загриженост. "Ако погледнете тенденцията за първите няколко месеца на тази година, в действителност не изглежда много добра", смята Ивайло Веселинов, икономист в DKW.
От миналогодишните преки чуждестранни инвестиции, над една трета са били под формата на активи на банките. Четири от десетте най-големи сделки са вдигания на капитала на чужди банки, за да се стимулира кредитирането. Друга една трета от привлечените средства са отишли в сектора на недвижимите имоти и строителството. Много имоти са купени от чуждестранни купувачи, но българите също влизат в бизнеса с препродаване на имоти, което дава причина на анализаторите да обсъждат дали инвестициите и бумът на кредитите са всъщност двете страни на една и съща монета. Друга голяма част от инвестициите е в строителството на хотели на Черно море и планинските ски-курорти, а хипермаркетите и търговските центрове никнат като гъби в градовете, за да задоволят потребителите. Икономистите казват, че всички инвестиции са добре дошли, но настоящият фокус може би е в ущърб на износа и производството, области, в които България изостава от съседките си като Румъния и по-богатите бивши комунистически държави в Централна Европа. Друга причина за безпокойство е обвързаността на българския лев с еврото след икономическата криза през 1996-1997 г., което дава на властите по-малка възможност за регулиране на външния дефицит, който вече е голям и се изплъзва от контрол.
"Чуждестранните инвестиции в българския пазар са с тенденция да бъдат преки – продажби на дребно, банкиране, телекоми, недвижими имоти, а не във пазара за износ", казва Джеймс Роуф, представител на МВФ за България. "Това е нещо, върху което трябва да се фокусира правителството", смята той. Друг проблем са лошите пътни и железопътни мрежи и в България трябва да се направи така, че инвестициите, частни и публични, да бъдат също и в инфраструктурни проекти.
Потокът от милиарди евро от Брюксел за България, ако страната се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 по план, би трябвало да помогне, но са налице тревоги, че София не е готова да оползотвори
фондовете, пише още Ройтерс. /Източник: БГНЕС
