Натискът над журналисти в Източна и Централна Европа нараства. Това се казва в доклада на Института „Ройтерс“ към Оксфордския университет.

„Ройтерс” публикува доклад, в който е направен обстоен анализ на насилието над журналисти Централна и Източна Европа.

На 23 септември 2019 г. издателят на „Ню Йорк Таймс“ Артър Сулцбергер публикува материал със заглавие „Растящата заплаха за журналистите по целия свят“. В него той предупреждава, че „по целия свят тече безмилостна кампания срещу журналистите, заради основната им роля да информират обществото”. За да спрат журналистите да представят неудобни истини и да търсят отговорност от властта, все повече правителства се предприемат явни, понякога насилствени действия да дискредитират работата им и да принудят да мълчат.

Думите му подчертават нарастващата необходимост от бдителност по отношение на състоянието на свободата на медиите в световен мащаб и значението на това да се даде възможност на журналистите да говорят за стреса, при който са принудени да работят.

Според годишния доклад за свободата на словото на „Репортери без граници“, „европейските журналисти са подложени на много форми на натиск, включително нарастваща антимедийна реторика от страна на правителствата. Нараства и агресията към журналистите от страна на картелите на организираната престъпност в световен мащаб, а ефектът от това се усещат в Централна и Източна Европа.

В Европа – един от най-сигурните континенти по отношение свободата на словото, през последните три години бяха убити трима журналисти: Дафне Каруана Галиция в Малта, Ян Куциак в Словакия и Виктория Маринова в България. И тримата сигнализираха за корупция и организираната престъпност в своите държави, твърди “Ройтерс”.

Тези смъртни случаи станаха факт в обстановка, при която много журналисти бяха нападнати, подложени на подигравки и дискредитирани от политиците, медиите бяха финансово обвързани или отслабени, а съдебните процеси се използваха за системно възпрепятстване и преследването на независимата журналистика.

В Черна гора през май 2018 г. разследващата журналистка Оливера Лакич беше простреляна в крака, след като съобщи за връзката между длъжностни лица и контрабандата на цигари.

Някои от най-зловещите атаки срещу независимата журналистика идват от други журналисти, които често работят за контролирани от държавата медии. Тази поляризация в рамките на професията е тласнала много журналисти в нежелана от тях посока и задълбочи усещането, че се намират под обсада.

В държави като Унгария и Полша, в които изборите бяха спечелени от нелиберални популистки партии, започна консервативен националистически проект, при който се наблюдава концентриране изпълнителната власт, обезсилване на опозицията и партизански контрол върху публичните институции и медиите.

В други страни заплахата идва не толкова от популистките партии, колкото от анти-елитарните партии или просто от частни интереси, които отклоняват общественото внимание от дневния ред на основните политически партии.

В момента медиите от Централна и Източна Европа имат шанс за напредък, въпреки оказвания върху тях натиск. През март Зузана Чапутова беше избрана за президент на Словакия, а умерените кандидати спечелиха президентски избори в Северна Македония, Латвия и Литва.

В няколко държави, включително Чехия, Словакия, Литва, Румъния и България, имаше мащабни протести срещу корупцията, които включват явна подкрепа за медиите и журналистите, които станаха причина за разкриването на знакови корупционни сделки.

Има време за действие и време за думи. Точно сега, при наличието на заплахи срещу журналистиката, е време и за двете. Най-добрата подкрепа за журналистите е онази, която биха могли да получат от медийните организации в своите страни, се казва в доклада на „Ройтерс“.