На изключително тържествена церемония, започнала в 11:00 часа днес (22 януари), четвъртият демократично избран президент на Република България Росен Плевнелиев встъпи в длъжност.
Събитието, което беше организирано от Националната гвардейска част, се проведе на площад "Св. Александър Невски". Пред Паметника на Незнайния воин досегашният държавен глава Георги Първанов предаде поста на Росен Плевнелиев. Бихте могли да се потопите в тържествената атмосфера на площада чрез галерията от снимки тук.
Първанов прие строя на почетния караул за последен път. Новият президент, който беше посрещнат с фанфари на площада, също прие строя на гвардейците. "Здравейте господа гвардейци", поздрави ги той. "Служим на Република България", отвърнаха му те. "Отлично отговаряте!", похвали ги Плевнелиев. Преди него същите думи с гвардейците си размени и Първанов.
По време на церемонията Георги Първанов произнесе и последното си президентско слово, а Плевнелиев - второто като президент, след като в четвъртък той представи пред Народното събрание програмата си за следващите пет години.
Ето какво казаха двамата президенти днес:
Георги Първанов: За мен беше чест! Да живее България!
Уважаеми господин Президент на Република България,
Уважаеми д-р Желев, президент на Република България за периода 1990-1997 г.,
Почитаеми представители на държавните институции в България,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Превъзходителства,
Драги сънародници,
В аналите на следосвобожденската българска история няма запазени ярки спомени за внушителни тържества при встъпването на нов държавен глава. И в годините на прехода тази традиция се формираше
нелеко, не без своите проблеми. И все пак днес имаме основание да кажем, че този ден в политическия календар на българите е знаков, значим и тържествен. Тази формираща се нова традиция има своя
смисъл, има своето дълбоко осъзнаване в усилията ни да разберем, да осмислим ролята на президентската институция в системата на българските власти.
Да, президентската институция е относително млада на фона на вековното развитие на българската държавност. Млада, но веднага бих добавил стабилна и солидна със своите ясни правила, със своята
действена структура, със своите вече утвърждаващи се традиции, които и аз, и моите предшественици сме следвали безотказно.
Вярвам, драги сънародници, че събраните тук и онези, които проследяват церемонията медийно, сме обединени от едно разбиране – това, че България е имала и трябва да има силен, активен, действен
и работещ президент. И прави чест на моите предшественици д-р Желев и г-н Петър Стоянов, че при всички превратности на времето отстояваха такава позиция, че не допуснаха обезличаването на
институцията. И аз със своите усилия надявам се да имам скромен успех в стремежа да не се допусне ограничаването на президентските правомощия и което е още по-важно – да се утвърждава нейният
авторитет именно като силна, като ангажирана институция.
Иска ми се да вярвам и пожелавам на президента Плевнелиев, на неговия екип да продължи усилията, за да не се допусне превръщането на институцията в протоколна, в декоративна. Днес, както и в
предишните години, българският президент се кълне преди всичко в това да бъде държавен глава на всички български граждани. Няма нищо по-естествено от това. И през изминалите десет години
президентската институция се постара, опита се да даде своя принос за преодоляването на пагубния разкол за българското общество в най-широкия смисъл на думата.
И ако днес ние говорим за национално единство, то това означава преди всичко осъзнаване ролята на президента като фактор на толерантност в стремежа за поддържането на етническия мир, за
консолидацията на различните религиозни и етнически общности в името на национално значимите цели.
Националното единство, уважаеми госпожи и господа, означава, че държавният глава на Републиката е ключов фактор в стремежа за издигането, утвърждаването, развитието на нова политическа култура,
в противовес на омразата, на агресията, на демонизирането на опонента. Когато говорим за национално единство, това не означава политическо единомислие. Винаги съм смятал и пожелавам на всеки
следващ президент оттук нататък да отстоява своята позиция, разбира се, в интерес на широките обществени очаквания за повече справедливост. Защото едно общество, което не е справедливо трудно може
да бъде единно. Националното единство предполага преди всичко баланс на властите, не партиен монопол върху тях, а баланс, взаимодействие между институциите, широк диалог и търсене на съгласие между
управляващи и опозиция, конструктивни отношения между държавните структури и гражданското общество.
Преди десет години, драги сънародници, бях избран в името на промяната, така както всеки следващ президент, разбира се. И тогава, и сега съм убеден, че е важно да има сигурност в промяната, а
това предполага на първо място приемственост, приемственост в реализацията на стратегическите цели и националните приоритети. И аз така разбирам и оценявам високо посланието на президента
Плевнелиев за надграждането. Нищо по-добро и по-важно, когато става дума за основните конституционни ангажименти на държавния глава.
Президентът представлява страната в международните отношения. Воден от тези съображения, аз и моят екип през тези десет години дадохме всичко от себе си, за да се реализират стратегическите
цели на външната ни политика за членство в Европейския съюз и НАТО. Нещо повече, ние постигнахме най-добрите отношения със Съединените американски щати в над вековната им история. Ние възстановихме
отношенията с Русия на равноправна взаимоизгодна основа. Не би било пресилено, ако днес кажем, че в своя 21 век България, българската дипломация е еднакво приета в Брюксел, Вашингтон, Москва,
Пекин, Токио, в много други европейски, арабски, азиатски, латиноамерикански столици. Ние не само постигнахме най-добрите отношения със своите съседи от Освобождението насам, но и в редица пунктове
България стана своеобразен лидер във формирането и отстояването на политики – културната политика, енергетиката, т. н.
Смятам за особено важно, уважаеми дами и господа, за особено актуална онази идея, която винаги съм отстоявал, идеята за икономизацията на българската външна политика. Толкова повече тя е
необходима в условията на усилията ни за изход от кризата и особено за да скъсим дистанцията между нас и другите европейски страни в следкризисното ни развитие.
Горд съм, уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти, войници, гвардейци за това, че бях върховен главнокомандващ за тези десет години и се постарах да подпомогна вашите усилия за
реформа, която да доведе до силна, боеспособна и модерна Българска армия. Армия, която не само да отговори на изискванията и критериите на нашите съюзници, но армия, която преди всичко да е в
състояние да гарантира военната сигурност на страната. Защото няма, не може да има силна държава без силна армия. И няма да се уморя да повтарям, че след професионализацията и успоредно с
модернизацията на Българската армия ние трябва да се обърнем с лице към проблемите на военнослужещите, защото човешкият фактор е ключов за бъдещето на въоръжените ни сили.
И най-сетне, но не на последно място по значение, една дискусионна тема за дейността на президента е тази за социалната му ангажираност. Ще кажа само това, че не мога да си представя социалният
критерий да не е водещ тогава, когато се оценяват важни, ключови за развитието на страната ни закони. Искрено се надявам, че както беше досега, така и бъдещите президенти ще бъдат необходимият
фактор в социалния диалог, ще бъдат онзи така необходим социален партньор и посредник, тогава когато има напрежение или, не дай Боже, социални конфликти.
Уважаеми сънародници,
Аз имах шанса да бъда държавен глава в един успешен, в градивен за България период. Зная, че мнозина от вас таят своето разочарование или огорчение, но искрено вярвам, че и всеки един от вас, и
историята най-вече, ще оцени българския успех от първото десетилетие на 21 век.
В личен план бих бил доволен, ако са прави изследователите, твърдейки, че си тръгвам с доверие не по-малко от онова, с което съм прекрачил прага на "Дондуков” 2. Имах много амбиции. Бих казал,
че постигнатото е повече, отколкото е заложеното в преките конституционни правомощия, може дори повече от стореното преди мен. Но много по-малко, отколкото бяха собствените ми амбиции и най-сетне
много по-малко, отколкото хората очакват от президентската институция. И затова твърдя, че резервите, възможностите пред новия президент са много. И затова откровено бих казал, че не бих ревнувал,
че ще бъда първият, който ще адмирира, ако президентът Плевнелиев постигне повече, ако достигне по-далече, по-напред към по-доброто бъдеще на България.
На добър час, господин Президент! За мен беше чест!
Да живее България!
Росен Плевнелиев: Ще отворя президентството за всички вас!
Уважаеми господин Президент,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаема госпожо Вицепрезидент,
Уважаеми членове на Европейската комисия,
Уважаеми дами и господа министри,
Уважаеми народни представители,
Ваши Преосвещенства,
Уважаеми представители на религиозните общности,
Уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти, войници,
Скъпи сънародници,
Няма българин, чието сърце да не трепне, когато край него преминават бойните знамена. Независимо от победи и поражения, кризи и успехи, възход и падение, те винаги идват величествено и ни
напомнят за нашата славна история. История на народ, създал една от първите държави в Европа, народ, живеещ на кръстопът на цивилизации, народ, символ на мултикултурност и етническо разбирателство.
Именно тази история написа Паисий Хилендарски преди 250 години, за да възроди българския дух и самосъзнание в тежки времена. Именно тази история ни връща назад повече от 100 години, когато Иречек
пише: "България успя и се обедини, защото всички, от министър-председателя до последния колар гледаха в една посока”. История на народ със здрави корени, а когато основите са здрави, можеш да
надграждаш.
Днес живеем в мир и сме член на достойното и свободно демократично европейско семейство. Искаме да се докажем, да покажем, че сме успешна нация. За целта се връщаме към изконните български
добродетели - да бъдем трудолюбиви, да бъдем честни, да бъдем гостоприемни, да бъдем родолюбци. Защото миналото ни учи, че сме успявали само тогава, когато сме били заедно, когато сме имали цел и
когато сме знаели, че сами ще изковем бъдещето си. Затова като президент ще обединявам и няма да разделям, ще работя с визия и ще търся съгласие по националните приоритети. Европа има своята
програма 2020, България също ще изработи своята национална програма за развитие до 2020 г. Ще я изковем заедно в широк обществен дебат, ще се обединим около нея и ще я следваме независимо кой е на
власт.
Преди дни от най-високата трибуна дадох заявка да бъда прагматичният президент на модерна България. Ще работя за растеж, ще работя за заетост, ще работя за справедливост и ефективно
правораздаване в интерес на гражданите, ще работя за балансирано развитие на регионите, за по-добра бизнес-среда, за повече инвестиции, за образование, за иновации, за България с модерна
инфраструктура, за културното и духовно развитие на нацията, за държава с репутация и добро име в този глобален свят.
Всички вие подкрепихте и винаги сте подкрепяли президентите като хора, като институция, директно избрана от хората, затова ще отворя президентството за всички вас. Призовавам ви, използвайте я,
защото гражданите задават дневния ред на институциите и защото гражданите имат правото да изискват от политиците да бъдат последователни, да бъдат открити и да бъдат резултатни по националните
приоритети.
Нямам съмнение, че България ще се развива, въпросът е с каква скорост ще напредваме по националните цели - да бъдем достоен европейски член, средно богат, с развита икономика, с качествено и
добро образование, държава, достойно място за своя народ, в която младите хора остават, защото виждат перспектива за развитие. Нека изградим такава България заедно!
След президентските речи беше изпълнен националният химн на страната ни, а 21 артилерийски салюта отбелязаха смяната на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили.
Двамата президенти положиха венец на Паметника на Незнайния воин и с едноминутно мълчание отдадоха почит на загиналите за свободата на България. Церемонията завърши с тържествен марш на почетния караул.
След това Първанов и Плевнелиев отидоха в храма "Св. Александър Невски", където запалиха свещ. В храма беше отслужен тържествен молебен в чест на встъпването в длъжност на новия държавен глава.
На церемонията присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на парламента Цецка Цачева, президентът Желю Желев (1992-1997 г.), висши духовници от Българската православна църква, европейски комисари, депутати, представители на българските институции, дипломати. На събитието не присъстваха президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.), както и (в разрез с протокола) първата дама Юлияна Плевнелиева.
В церемонията участваха близо 320 гвардейци от Национална гвардейска част. Церемонията с участието на гвардейците се провежда от 15 години насам. За първи път тя се състоя през януари 1997 година, при смяната на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, и бе пред сградата на администрацията на Президентството. При смяната на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов през 2002 г. се състоя пред Паметника на Незнайния воин, където беше и днешната церемония. От 10 години насам е установено този ритуал да се извършва именно там, защото Паметникът олицетворява подвига на българския войник в защита на свободата и независимостта на България.
След церемонията двамата президенти и вицепрезидентите Ангел Марин и Маргарита Попова се отправиха към сградата на президентската институция на бул. "Дондуков" 2. В официалната Гербова зала те си направиха протоколни снимки. След това двамата държавни глави проведоха разговор в Зелената зала на Президентството, а двамата вицепрезиденти – в кабинета на вицепрезидента Ангел Марин. В продължение на 10 години Георги Първанов посреща в Гербовата зала десетки световни лидери като Владимир Путин, Джорж Буш, Ангела Меркел, Дилма Русев и др.
Накрая президентът Георги Първанов, съпругата му Зорка Първанова и вицепрезидентът Ангел Марин напуснаха сградата на Президентството. На излизане те бяха изпратени от президента Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова, с които се сбогуваха на входа на институцията. Първанов отиде при гражданите, които се бяха събрали зад загражденията, и го приветстваха с аплодисменти. Той получи и голям букет от присъстващите. Докато разговаряше с хората, президентът Първанов отговори и на въпрос на репортери, които искаха да разберат какви ще са последните му думи като държавен глава: "Думи на благодарност, думи на признателност към всички онези, които ме разбираха, които ме подкрепяха, оттук нататък оценката предстои, имат думата хората", каза президентът Първанов. Съпругата му заяви, че само може да се присъедини към казаното. "За мен беше огромно удоволствие - тези десет години", каза първата дама. На въпрос за напътствията, които би отправил към новия президент Росен Плевнелиев, президентът Първанов каза: "Надявам се никой да не напътства новия президент, той има характер, има волята и познанията, за да може сам да формира своята политика".
Още днес Росен Плевнелиев започна работа. В следобедните часове той се срещна с еврокомисарите по бедствия и аварии и отговарящия за регионалното развитие - Кристалина Георгиева и Йоханес Хаан, както и с представители на Световната банка и Европейската инвестиционна банка, с които българското правителство подписа меморандуми за разбирателство.
Статията съдържа авторска информация на Econ.bg, както и текстове на БТА, БГНЕС, Агенция "Фокус", Дарик радио и официалния сайт на държавния глава.
