България ще наложи вето, ако Европейският съюз гласува нов пакет от санкции срещу Русия, които засягат ядреното гориво. Това обяви президентът Румен Радев пред журналисти преди участието си в извънредното заседание на държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел.

Акцентите на срещата на върха ще бъдат войната на Русия срещу Украйна, икономическото състояние на ЕС, както и миграцията и гарантирането на сигурността на външните граници на ЕС.

По думите на държавния глава България не може да приеме санкции в ядрената енергетика, защото това ще повлияе пряко върху ядрената енергетика в страната. Към момента два от реакторите на АЕЦ "Козлодуй", които са руски дизайн, ползват само руско гориво. Наскоро в изпълнение на решение на Народното събрание ядрената централа подписа договор с шведската "Уестингхаус електрик" за доставка на свежо ядрено гориво, но то ще бъде само за 1000-мегаватовия 5-и блок. "Отчитаме всички възможни области където това може да стане и но там, където са застрашени пряко нашите интереси, ние сме много внимателни. Ако се наложи, ще наложим вето", каза Радев.

Той добави, че на срещата на върха в Брюксел всички европейски лидери ще имат възможност да се срещнат с президента на Украйна Володимир Зеленски, който вчера бе на посещение в Обединението кралство и във Франция, където се срещна с премиера на страната Риши Сунак, с президента на Франция Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц.

Според българския държавен глава е "крайно време" една година след започването на войната в Украйна фокусът на дебатите в ЕС да е най-вече върху мерките за нейното преустановяване и за възобновяването на всички дипломатически усилия, така че да се търси мирно решение на конфликта. Радев в унисон с БСП от началото на военния конфликт в Украйна призовава да се търси дипломатическо решение за преустановяване на войната, а не със средствата на оръжията, затова и неведнъж е изрязвал позиция срещу изпращането на боеприпаси от България в страната. От Брюксел той повтори тази теза и изрази надежда, че правителството (без да посочва дали служебно или редовно, бел.авт.) ще прояви разум в бъдеще това повече да не се допуска. Увери и че, България ще продължи да подкрепя украинските бежанци с каквото може.

Румен Радев обяви, че на заседанието на Европейския съвет ще повдигне темата за нарасналата агресия и ескалиращата антибългарска кампания в Република Северна Македония, макар че това не е в дневния ред на срещата. Държавният ни глава ще апелира европейските лидери да проявят повече солидарност и ангажираност с правата на македонските българи като наложат мониторинг, който да гарантира спазването на правата им.

"Нека със същата енергия, с която нас ни пришпорваха тук за ускоряване на процеса на интеграция, ЕС да наложи мониторинг", каза Радев и добави, че освен това очаква категорична и институционална реакция от властите в РСМ и незабавни действия за разкриване на извършителите на побоя над секретаря на българския клуб "Цар Борис Трети" в Охрид Християн Пендиков.

"За съжаление, към момента не виждам необходимата политическа воля и е налице разминаване между политическите амбиции и поетите ангажименти от страна на РСМ и реалността, в която живеят македонските българи там. Отричането на съществуването на тези проблеми с правата на македонските българи само удължава тези проблеми, отлага решението, води до още престъпления и усещане за безнаказаност и само стимулира престъпленията от омраза", каза Радев.

Той допълни, че в момента България е в състояние на вето за членството на Скопие в Европейския съюз, тъй като българите в Северна Македония все още не са вписани в конституцията ѝ.

Президентът коментира от Брюксел и темата за охраната на българската граница. По думите му ресурсите не са достатъчни и е нужна помощ от ЕС. Затова Радев ще настоява пред европейските си колеги да започне пилотен проект за засилване на охраната с финансиране от ЕС. Радев се позова на думи на председателя Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, според които инвестирането в охраната на българо-турската граница трябва да бъде приоритет на ЕС.