Заявленията от руска и турска страна през миналата седмица, че може да бъдат съживени плановете за газопровода "Турски поток", са по-скоро изпращане на политически сигнали, отколкото реални намерения за реализирането на проекта.

Това заявяват анализатори и представители на ЕС в Брюксел пред агенция "Ройтерс".

"Новото приятелство между Турция и Русия може да се превърне в проблем, ако руснаците опитат да сменят Украйна с Турция", казва високопоставен представител на ЕС. "Има смисъл Турция да търси евтин газ от Русия, но подобни доставки обикновено идват обвързани с условия. Това може да се превърне в проблем за нас."

Причината за подобни притеснения е, че ако "Турски поток" се реализира, ще заобиколи Украйна, като я лиши от транзитни приходи по основното трасе за пренос към Централна и Западна Европа, ще увеличи зависимостта от "Газпром" и ще блокира алтернативни доставки от района на Каспийско море.

През 2019 г. изтича транзитното споразумение между Русия и Украйна. Тази година украинците планират да пренесат около 72 млрд. куб.м газ към Европа, т.е. около 40% от руския износ в тази посока.

Засега сближаването между Анкара и Москва изглежда доста крехко, особено в контекста на опита за преврат в Турция.

"Във времена на нестабилност, ако си с всичкия си, не се ангажираш с огромни инфраструктурни проекти", казва Симоне Таляпиетра от брюкселския институт "Брьогел". Москва и Анкара по-скоро, изглежда, предпочитат "да изпращат политически сигнали, отколкото реално да придвижват проекти".

Заради ролята на Турция като енергиен коридор и твърдата ѝ позиция в преговорите с Москва досега в ЕС смекчаваха критиките си към авторитарните моменти в управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган. В Брюксел загрижено следят как ще протече срещата на 9 август между него и руския президент Владимир Путин и какво ще се договорят те за "Турски поток".

Засега руснаците говорят за строителство на не повече от две от първоначално замислените 4 тръби, всяка с капацитет от около 16 млрд. куб.м годишно. Проектът за разлика от "Южен поток" предвижда да стигне до границите на ЕС и първата тръба би трябвало да доставя за турския пазар, а втората – за който иска тези количества в Югоизточна Европа.

Но Европейската комисия подкрепя друг план – за мрежа от газопроводи, известна като Южен газов коридор, за пренос на синьо гориво от Шах Дениз в Азербайджан до европейските пазари през 2020 г. "Следим внимателно събитията в Турция. Страната много добре знае, че има отговорности като ключова държава за прилагане на Южния газов коридор", казва зам.-председателят на еврокомисията Марош Шефчович.

Катя Яфимава от Оксфордския институт за енергийни изследвания смята, че срещу "Турски поток" има и други аргументи освен нестабилните в момента руско-турски отношения. "Не вярвам Русия да иска да смени проблемните отношения с Украйна с проблемни отношения с Турция", казва тя. Турция е вторият по големина (след Германия) газов пазар за Русия и има собствени притеснения от прекаленото обвързване с руския газ.

"Турски поток" е отчасти в противоречие с плановете на Русия за удвояване капацитета на нейния проект "Северен поток" до Германия. Търсенето в Европа е твърде слабо, за да оправдае изграждането на двата проекта, казват експерти.

"Турски поток" няма да се реализира. Невероятно е газопроводът да навлезе в Югоизточна Европа", казва Сибрен де Йонг, анализатор в Центъра за стратегически изследвания в Хага.