Русия се подготвя за възможната приватизация на някои от най-големите държавни компании в страната, предаде БГНЕС. Причината за това е необходимостта на Кремъл да открие източници за запълване на влошаващия се бюджетен дефицит и тежката рецесия, в която се намира страната. Сред спряганите за раздържавяване компании са авиопревозвачът „Аерофлот“, компанията за добив на диаманти „Алроса“, петролният гигант „Роснефт“ и други.

До идеята за подобен ход се стигна, след като в понеделник ръководителите на някои от най-големите компании в Русия проведоха среща с президента Владимир Путин. Сред тях бяха директорите на държавните „Алроса“, „Роснефт“, компанията за добив на петрол „Башнефт“, държавните железници ВТБ, „Аерофлот“ и корабостроителната „Совкомфлот“.

Ако плановете на страната се осъществят, тя може да продължи приватизационния процес, който до голяма степен се забави след връщането на Владимир Путин на президентския пост през 2012 г. Преди връщането му на позицията голям брой малки компании бяха върнати в частни ръце. Потенциалната нова приватизационна вълна ще има различен фокус от случилите се до момента, прогнозират някои икономисти, според които в миналото държавата е приватизирала фирми, за да оптимизира структурата на икономиката, докато сега акцентът на властите ще е набавянето на нови приходи в държавния бюджет.

До кризата в Русия се стигна основно поради съвместното действие на два фактора – спадът на цените на петрола на международните пазари и икономическите санкции срещу страната, наложени от Европейския съюз и САЩ след инвазията в Източна Украйна. Петролът поевтиня с повече от 70% през последната година и половина, като бенчмарковите сортове се търгува при цени от около 34 долара за барел в началото на февруари спрямо 115 долара за барел през есента на 2014 г.

Бюджетът на Руската федерация за 2016 г. беше гласуван с 3% дефицит през ноември и при прогнозна цена на петрола от 50 долара за барел. Сривът на цените на суровината на международните пазари обаче със сигурност ще увеличи бюджетния дефицит в страната, дори и при условие, че той е бил постижим при първоначалните разчети на местното министерство на финансите.

Към 2014 г. приходите от петрол формираха повече от половината постъпления в държавната хазна, но поевтиняването на суровината ги редуцира с 43%. При цени, близки до 30 дола за барел, постъпленията в руската хазна се очаква да се свият 35% от стойността си преди 2 години, смятат анализатори.