Високотехнологичните компании да съхраняват личните данни за своите служители поиска руската държавата посредством проектозакон, който прие. Това засилва опасенията за все по-голямата Балканизация на интернет, пише изданието „Financial times”(FT).
Смята се, че това ще бъде и първият сериозен ход за налагането на строг национален контрол върху сегменти от мрежата. Всичко това се случва на фона на вълната от разкрития за наблюденията на Агенцията за национална сигурност на САЩ.
Припомняме, че бразилското правителство предложи подобни законодателни текстове през миналата година, но по-късно се отказа от идеята, припомня изданието.
Решението на парламента в Русия се основава на законодателството, прието през април, което позволява на регулатора на комуникациите, след получаване на съдебна заповед, да блокира достъпа до услугите на компании, които не се съобразяват с регулациите.
Новият закон трябва да влезе в сила през септември 2016 г. след като бъде подписан от президента на Русия Владимир Путин. Неговото правителство оправдава серия от опити на полицията да се намесва в интернет пространството с мотив да защитава националната сигурност.
Ако новите правила в Русия се приложат изцяло, страната ще се доближи доста до ситуацията в Китай и Иран, които контролират онлайн информацията чрез филтриране и блокиране на чужди услуги и силно цензуриране на вътрешните.
Изпълнението на новите изисквания може също така да се окаже скъпо техническо предизвикателство за големите технологични компании като Google, Facebook и Twitter, които обслужват руските потребители извън страната.
И трите компании попаднаха под “обстрел” от руския интернет регулатор – Роскомнадзор, който се оплаква от липсата на сътрудничество в блокирането на съдържание, считано за незаконно от руските власти. Заради това Москва се закани да блокира Twitter.
Американските технологични групи се изправят пред все по-враждебна среда в няколко европейски страни, макар и по различни причини, посочва още изданието.
Неприкосновеността на личните данни тревожи Евросъюза от доста време. Припомняме, че Старият континент успя да се наложи за въвеждането на "правото да бъдеш забравен” и принуди Google да започне да премахва линкове от търсачката. Това изискване се превърна в крайъгълен камък за Силициевата долина за разпространение на интернет цензурата.