Българският министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова предложи със средства от Техническата помощ на програмата за Трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 г. да бъдат финансирани предварителни проучвания за изграждане на нови мостове на р. Дунав.

Според нея със спестени и неусвоени средства от различните оперативни, трансгранични и транснационални програми може да започне подготовка на проекти по Дунавската стратегия, които да се реализират още в началото на следващия програмен период.

Лиляна Павлова присъства на първата годишна среща на страните от Дунавския регион. Форумът се провежда днес и утре в германския град Регенсбург, съобщиха от Министерството на регионалното развите и благоустройството (МРРБ). Това е първата подобна среща на високо ниво, която събира на едно място министри от всички от 14 страни, участнички в Дунавската стратегията. Мотото на тазгодишния форум е: "Дунавската стратегия в действие: от идеи към резултати", а специален гост на събитието е еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хаан.

Комисар Хаан заяви личната си ангажираност за успешната реализация на проектите по Дунавската стратегия, в резултат на които би се повишил жизнения стандарт на регионите по поречието на реката.

Според нея една от формите е развитието на университетска мрежа в Дунавския регион и възможността за създаване на висше учебно заведение или специализирано професионално учебно в град Видин. Пускането в експлоатация на новия мост на р. Дунав при Видин ще спомогне за мобилността на младите хора в региона, каза още на форума в Регенсбург министър Павлова.

Тя припомни, че България отговаря за две от осите по Дунавската стратегия. Съвместно с Румъния координира приоритетна ос 3 „Туризъм и културно историческо наследство”, а с  Германия координира ос "Сигурност и борба с организираната престъпност".

"В областта на туризма подкрепяме идеята за изграждане на бюро на Дунавския компетентен център в гр. Русе. По отношение на сигурността се работи по няколко направления - засилване на полицейското сътрудничество, борбата с корупцията и укрепването на сътрудничеството чрез контактни центрове", заяви Павлова.

"Искам да отбележа, че за реално постигане  на напредък и успешно изпълнение на общите проекти е необходимо доброто сътрудничество и координация между всички държави, участващи в Стратегията на ЕС за Дунавския регион", каза още министърът. Според нея партньорството със страни като Германия и Австрия, които имат по-голям опит в управлението на подобни проекти, би било от полза за всички участници в Дунавската стратегия, каза в заключение българският министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. 

Павлова отбеляза, че в България, Северозападния и Северен централен район са едни от най-слабо развитите региони  в Европейския съюз. "Заради икономическата изостаналост на тези региони е необходимо да се потърсят възможности за преодоляване на различията, за задържане на младите хора вътре в тях, както и за осигуряване на възможности за професионална реализация", каза тя.

"Развитието  на Трансевропейски коридор VII – р. Дунав, ще засили сътрудничеството в икономическата и социалната сфера и по-ефективното използване на наличните вътрешни ресурси", смята българският министър на регионалното развитие. Тя посочи, че подписаният неотдавна Меморандум за разбирателство между Република България и Румъния за установяване на междуведомствен комитет за устойчиво развитие на вътрешно-водния транспорт в общия българо-румънския участък от реката ще спомогне за неговото развитие.

По думите на Павлова конкретните ползи от него са набелязване на общи проекти с реален ефект за Дунавския регион,  улеснени връзки между Югоизточна Европа и останала част на континента по линия на транспортен коридор  4 (р. Дунав) след пускането в експлоатация на Дунав мост-2 при  Видин-Калафат и подобряване на навигацията в общия българо-румънски  участък на р. Дунав. Друга полза е подобряването на свързаността между двете страни, чрез изграждане на нови мостове при Силистра-Кълъраш или Оряхово–Бекет и реконструкция  и разширение на съществуващия мост при Русе-Гюргево по направлението  на коридор 9.

Българският министър отбеляза положителното влияние на проекта между България и Румъния във връзка с развитието на пристанищната инфраструктура и изграждането на нови интермодални терминали при Видин, Русе, за закупуване и съвместна експлоатация на ледоразбивач и др., както и за набелязването на възможните  финансови източници за изпълнението на тези проекти - оперативни програми, инструмента за свързване на Европа, ПЧП или финансов инженерниг.