Промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина предвижда въвеждане на механизъм срещу паралелния износ на лекарства. Това е честа практика, заради която ключови терапии за българските пациенти не достигат или се изчерпват много бързо след доставката, защото почти незабавно се препродават в другите държави от ЕС, където струват повече пари. Новият механизъм ще следи количествата на лекарствата в българските аптеки и когато се забележи бързо изчерпване, временно ще се забранява износът на конкретните лекарства.

Това обясни зам.-министърът по лекарствените политики Лидия Нейчева при представянето на законопроекта за изменение в закона за лекарствата, който е в срок на обществено обсъждане до 9 септември. Нейчева определи мерките срещу паралелния износ като едно от най-съществените предложения в законопроекта.

Тя увери, че този път документът е добре съобразен с Конституцията и нормативната рамка, защото подобен текст вече беше отхвърлен от Конституционния съд заради нарушаване на правата на търговците за свободна търговия. От МЗ изтъкват, че според същото решение на КС "правото на свободна стопанска инициатива, прогласено в чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, е допустимо да бъде пропорционално ограничавано, когато това се налага за опазването на други особено важни конституционни ценности, каквито са животът и здравето на гражданите".

Предвижда се да има експертен съвет и система, която да следи количествата лекарства в аптеките, както и да се състави наблюдаван списък на лекарствата, за които се знае, че се изнасят и които са жизненоважни за някои групи заболявания.

Докато се въведе единната електронна система в здравеопазването обаче, това следене ще е по-затруднено, признава зам.-министърът - но не невъзможно. "Аналогично е на това да миеш чинии на ръка или в миялна, резултатът е еднакъв", посочи тя. Заради допълнителната работа, която ще отвори следенето на лекарства, се налага разширяване на щатната бройка в Изпълнителната агенция по лекарствата - засега с 20 човека, поясни Нейчева.

Друга новост, която предвижда законопроектът, е въвеждането на модела за състрадателна употреба на терапии. Той ще се прилага за пациенти, за които всички възможности за лечение в България са изчерпани, но в чужбина има например одобрени нови лекарства, които все още не са достъпни у нас, а биха могли да помогнат. Пациентите ще се пращат за лечение навън със съдействието на държавата, но предстои да се уточнят условията и критериите, по които това ще става. Министерството ще работи по това успоредно докато чака парламентът да одобри промените в лекарствения закон, уточни зам.-министърът.

Другите промени в закона са свързани с облекчаване на условията за провеждане на клинични изпитвания в България и намаляване на някои административни тежести за бизнеса. Разрешаването на клиничните изпитвания ще бъде организирано в една единствена административна процедура и ще се заплаща една такса, а не по две както е сега. Повече няма да се налага специално разрешение от ИАЛ за дарение на лекарства и също така ще се скъси срокът за издаване на разрешително за търговците на лекарства от 90 на 60 дни, пише още в проекта.